Сиена посочи една дълга дървена греда на пода, греда, която несъмнено би трябвало да е на мястото си в страничните скоби от двете страни на вратата и да служи като резе.
— Явно Игнацио я е свалил.
Вдигнаха гредата и я нагласиха в скобите, като по този начин заключиха Вратите на Рая… и се изолираха вътре.
За един дълъг момент останаха мълчаливи и облегнати на вратата; опитваха се да си поемат дъх. В сравнение с шумния площад отвън баптистерият беше тих и спокоен като самия рай.
Мъжът с очилата на „Плюм Пари“ и вратовръзката с индийски десен се движеше през тълпата около баптистерия „Сан Джовани“, без да обръща внимание на неспокойните погледи на онези, които забелязваха кървавия му обрив.
Тъкмо бе стигнал бронзовите врати, през които така хитро бяха изчезнали Робърт Лангдън и спътницата му. Дори отвън бе чул глухия звук от залостването от другата страна.
„Няма начин да се влезе оттук“.
Атмосферата
на площада
бавно се върна
към нормалното.
Туристите,
които допреди
малко зяпаха
в очакване
нагоре, вече
започваха да
губят интерес.
Сърбежът го мъчеше. Обривът се влошаваше. И върховете на пръстите му вече бяха подути и кожата им се цепеше. Мъжът пъхна ръце в джобовете си, за да не ги чеше. Гърдите му продължаваха да пулсират, докато обикаляше осмоъгълната сграда в търсене на друг вход.
Когато стигна до ъгъла, усети остра болка по адамовата си ябълка и осъзна, че отново се чеше.
55.
Има поверие, че е физически невъзможно да влезеш в баптистерия „Сан Джовани“ и да не погледнеш нагоре. Въпреки че бе идвал тук много пъти, Лангдън и сега почувства мистичното въздействие на това място и остави погледа си да се плъзне към тавана.
Високо,
много високо
горе, повърхността
на осмоъгълния
купол на баптистерия
се простираше
на повече от
двайсет и четири
метра от единия
край до другия.
Таванът проблясваше
и трептеше,
сякаш бе направен
от живи въглени.
Полираната
кехлибарено-златиста
повърхност
отразяваше
неравномерно
разсеяната
светлина от
повече от един
милион плочки