Преброи осем хижи, всичките квадратни и до една тъмни. Пред три от тях имаше паркирани коли, като една привлече вниманието му: стар пикап. Зорин вече двайсет и пет години живееше откъснат от света. Сигурно много неща се бяха изменили от времето, когато можеше просто да даде на късо кабелите и да запали който и да било двигател за по-малко от минута. Електронни стартери, борд компютри, транспондери — нищо от това не бе съществувало по негово време. Този стар пикап можеше да се окаже точно нещото, което му трябваше.
Той пристъпи до него и видя, че шофьорската врата е отключена. Внимателно я отвори и бръкна с ръка под кормилната колона, напипвайки патронника на ключа. В тъмното не виждаше нищо, но не беше и нужно. Пипнешком намери обичайните три чифта кабели. Издърпа ги от клемите, като внимаваше да не ги допира един до друг. Всеки чифт представляваше различно положение на ключа. Едно само за светлините, второ за радиото и трето за запалване на двигателя. Но кое кое беше? За да разбере, трябваше да пробва. Той извади джобно ножче и заголи краищата и на трите чифта.
Първите два кабела, които допря, включиха за миг фаровете, но той бързо ги угаси, като прекъсна връзката. При допирането на втория чифт прескочи искра и се задейства стартерът, след което двигателят изкиха и запали. Той знаеше, че ако държи жиците допрени, може да предизвика късо съединение в електрическата система, затова внимателно ги раздели и разпери колкото можеше по-далече една от друга. Нямаше време да ги изолира. Просто трябваше да бъде внимателен.
Дотук добре.
Зорин се качи в пикапа и потегли. Бърз поглед към часовника го ориентира за времето.
Оставаха 38 часа.
39