Всичко започна с адмирал Джон Пойндекстър, ключов член на Съвета за национална сигурност в администрацията на Рейгън. Пойндекстър бе този, който разработи идеята за Инициативата за стратегическа отбрана в нещо като осъществим проект. Защо да догонват Съветите по брой произведени бомби и бойни глави? С това не постигаха абсолютно нищо освен взаимно гарантирано унищожение.
Вместо това беше редно Америка да използва своето предимство: силна икономика и високоразвити технологии. Защо да не пренасочим ресурсите — вместо да се въоръжаваме за нападение, да се готвим за отбрана? Съединените щати разполагаха с десетки хиляди ядрени бойни глави, които да изстрелят на Изток. Защо да не разработят начин да попречат на руските да тръгнат на Запад? Идеята на Пойндекстър бе представена на Белия дом в края на 1982 г. и президентът я прие. Рейгън неведнъж бе заявявал, че смята концепцията за взаимно гарантирано унищожение за неморална, ето защо идеята за преминаване към отбрана му допадаше. Всичко бе запазено в тайна до март 1983 г., когато президентът обяви тази промяна в телевизионно обръщение пред света.
Първоначално идеята бе ИСО действително да се разработва. Но усилията на създателите й постепенно затъваха в неразрешими технологични проблеми. Успоредно с ИСО вървеше и колосално натрупване на оръжия и бойна техника — самолети, кораби, подводници. Милиарди долари свежи пари се наливаха в Пентагона в името на най-мащабната ескалация на американската военна мощ, извършвана някога в мирно време.
А Съветите нямаха друг избор, освен да се опитват да я догонват. Което и правеха.
Инициативата за стратегическа отбрана ги бе довела до състояние на шок. Москва я наричаше „опит за едностранно разоръжаване на СССР“, чрез който Съединените щати се стремели към световно господство. Но за Съветите истинската опасност идваше по-скоро от технологическото предимство на Америка, позволяващо й да постига иновации, на които те биха могли да противопоставят единствено собствена система за стратегическа отбрана. Което означаваше милиарди за нейното разработване. Каквито те нямаха.
— Искаш да кажеш, че Съединените щати са прецакали комунистите с измама?
— Не точно измама. Възползвахме се от явната технологическа изостаналост на другата страна.
Той се изсмя.
— Както си мислех. Свили сте им номер.
— По-сложно е, отколкото изглежда. Ватиканът завладяваше сърцата и душите на Източния блок, даваше кураж и мотивираше хората, докато ние упражнявахме икономически и политически натиск върху Москва. Това доведе съветската система до хаос. И тогава се появи ИСО, за да ги побърка окончателно. След като веднъж Съветите бяха повярвали, че стратегическата отбрана представлява реална заплаха, те имаха само две възможности: да догонват нашите усилия или да ги заобиколят. Те избраха и двете. КГБ се нахвърли върху ИСО, а ЦРУ през цялото време им даваше фалшива информация. Рейгън си изигра картите перфектно. Москва нямаше никакъв шанс.