XIV колония

Зорин се сети за Аня. Трябваше да й се обади и да се сбогува с нея. Твърде дълго бе отлагал, защото знаеше, че няма как да й каже истината. Сама бе предложила услугите си да издири дневника. Но това вече беше без значение и тя имаше право да знае. Той още носеше със себе си мобилния телефон, купен в Иркутск; от няколко часа беше включен, но тя още не го бе потърсила.

— Сигурно има причина да донесем и петте с нас — каза Кели.

Беше прав. Едната беше на пода, между краката му, в елегантния алуминиев куфар.

— Време е да кажеш защо.

— Трябва да отвлечем вниманието на американците — обясни Зорин. — Сега, след като знам намеренията ти, имам за теб задача, с която ще допринесеш за успеха ни. Една предпоследна изненада за противника.

На Кели идеята му допадна.

— Казвай!

Касиопея влезе в Синия салон. Още с пристигането си от Вирджиния двамата с Котън бяха дошли право в Белия дом. Мебелите бяха изнесени; на тяхно място в редица бяха подредени тапицирани столове с лице към временния подиум, издигнат пред единствената камина. Срещу подиума, до една от двукрилите вътрешни врати, беше поставена телевизионна камера. Вътре нямаше никой, вратите бяха преградени с кордон от червено кадифе.

— Скоро тук ще се случат важни неща.

Касиопея се обърна, зад нея беше Дани Даниълс.

— Радвам се да те видя — каза тя.

Президентът застана до нея.

— Котън говори с Едуин — каза тя. — Аз реших да намина насам и да хвърля един поглед.

— Важно помещение. Днес ще посрещне новия президент.

— Не звучиш особено развълнуван.

— Ще ми липсва работата.

— Нямаш ли планове за бъдещето?

Тя знаеше за него и Стефани, беше сред шепата хора, посветени в отношенията им. Останалите освен президента бяха Първата дама и Едуин Дейвис.

— С Полин се сбогувахме. Всеки поема по своя път — отвърна й той шепнешком. — Но, както казват, не ти трябва парашут, за да скочиш от самолета. Трябва ти само ако искаш да скочиш два пъти.

— Винаги умееш да поставиш нещата в контекст. Това ще ми липсва.

— Не прекалявай с носталгията, няма смисъл.

— Котън е бесен на себе си.

— Не е виновен, че Зорин е решил да си проправя път с експлозиви. Въпросът е: има ли нещо, от което трябва да се страхуваме?

Още с пристигането им бяха информирани, че Тайните служби са прегледали бункера за радиация и не бяха събрали достатъчно данни, за да се направи категоричен извод. Знаеха също, че Люк Даниълс е ранен и се намира в болница.

— Нещо за Люк? — попита тя.

— Стефани е при него. Скоро ще научим.

Тя го наблюдаваше, докато оглеждаше празния салон.

— Дълго ли трае клетвата?

— Не. Председателят на Върховния съд прочита клетвата. Първо на вицепрезидента, после и на президента. Всички стоим прави и зяпаме в камерите. Петнайсет-двайсет минути максимум. Без речи. Всичко това остава за публичната церемония пред Капитолия утре. Половин час и сме свободни. Само Фокс планира да поостане малко повече.

— Все още нямаме конкретни доказателства за наличието на ядрени бомби.

— Те са тук. Усещам ги. Трябва да си отваряш очите — каза той. — Двамата с Котън сте единствените, които можете да разпознаете Зорин и Кели.

— Утре ли се завръщаш в Тенеси?

— Да. Там е домът ми.

Дани имаше вид, сякаш вече не беше тук, сякаш съзнанието му блуждаеше някъде другаде.

— Имам лошо предчувствие — промърмори президентът. — Много лошо.

Зорин бе приключил с излагането на плана си, доволен, че и Кели бе одобрил предложената от него тактика.

— Нали разбираш — каза Кели, — че ще сме първите, нанесли пряк удар срещу главния противник?

Беше точно така и това значеше много. Той се пресегна през масата и двамата с Кели си стиснаха ръцете.

— Заедно, за Отечеството.

Бойни другари, и двамата щастливи, че всичко ще свърши така.

— Ти яж — каза Зорин. — Аз трябва да се обадя по телефона. — Той вдигна раницата си и изрови отвътре мобилния телефон. — Излизам отвън, няма да се бавя.

Докато отиваше към вратата, видя стенния часовник зад бара.

7:45.

Оставаха 4 часа.

74

С кола на Белия дом Стефани отиде до болницата в Манасас. Още като чу за Люк, се обади на Дани, който настоя тя веднага да тръгне натам. В болницата се запозна със Сю Бегин, която й каза, че Люк имал сътресение на мозъка и тежка бронхиална травма от вдишания дим. Бил в безсъзнание, прочиствали дробовете му с кислород. За щастие, нямал изгаряния. Бил скрит под масивно легло, което го запазило, докато Сю успяла да го измъкне.

Сега Стефани стоеше до леглото на Люк и гледаше младия Даниълс. Беше добър агент; отначало го бе взела по настояване на чичо му, но той се бе отличил с безупречната си служба. Дори Котън го хвалеше. Лекарят й бе казал, че ще се оправи, но трябва да си даде няколко дни почивка. Междувременно тя трябваше да научи какво бе правил в онази къща.

Сю беше в стаята на баща си. При бягството по-възрастният мъж бе получил остър пристъп на астма и сега беше в полусъзнание, но щеше да се оправи. За щастие, медицинските екипи и пожарната бяха пристигнали навреме и бяха откарали двамата мъже право в болницата.

Времето летеше. Наближаваше 12 часът.