Кели раздалечи голите медни жици и ги изви назад, за да не се допират. След това се пресегна и отвори капака; металните панти дори не изскърцаха. Отдолу се виждаше фиксирана за стената метална стълба, която се спускаше три метра надолу.
— Давай — каза той на Зорин. — Най-долу има електрически ключ.
67
Люк караше с максималната скорост, която условията позволяваха. Движеше се на запад, по междущатско шосе 66; Сю и баща й бяха дошли с него. Бегин му бе казал за другото скривалище в къщата на Чарън, където според него Брад бил скрил дневника на Талмидж.
—
—
—
Значи си струваше да хвърли един поглед.
— Има нещо, което не разбирам — каза той на Бегин. — Ако Чарън е оставил двама непознати да ровят из архива ви, защо сте допуснали да задържи дневника?
— Брад беше особняк в много отношения. Съхраняването на дневника беше може би неговият начин да ни докаже, че наистина може да пази тайна. Никога повече не чухме за дневника, затова си мислехме, че всичко е приключило.
Часовникът му показваше почти 11 вечерта. Трябваше да се обади на Стефани. Тя се бе опитвала да се свърже с него и му бе оставила съобщение, но той нямаше какво ново да й каже и реши да изчака още малко. Нощта още не бе станала напълно противна; към вятъра, студа и снега засега не се бе прибавила поледица, което беше добре. Асфалтът беше мокър; снегът се топеше при докосването до повърхността. Усещаше, че може би е надушил нещо важно. Но се движеше слепешком.
Люк намери изхода и отби вляво по същия двулентов път, на който с Аня си бяха премерили силите. Няколко километра по-нататък мина под арката от ковано желязо и даде газ през гората към имението на Чарън.
Бегин носеше две фенерчета и влезе пръв вътре.
— Не съм бил тук от години. По дяволите, на какво е заприличала тази къща! А някога беше толкова величествена…
— Така става, когато хората не се разбират помежду си — каза Люк.
— Може ли най-напред да видя архива, който си открил?
Люк не желаеше да губят време, но реши, че един бърз поглед в скривалището няма да им навреди. Той ги поведе към кабинета и се провря през дупката в стената. Брадвата на Аня беше на пода, където я бе захвърлила. Сю остана отвън да пази, въоръжена с пушката.
Двамата с Бегин оглеждаха тайната стая.
— Изумително! — каза той. — Трябва да пренесем всичко това на сигурно място.
— Шефката ми каза, че ще ти помогне. Можеш да разчиташ на нея.
Бегин погледна книгата под стъкления похлупак.
— Рядко издание. Струва около двайсет и пет хиляди долара. Познавам наши членове, които биха платили дори повече.
— Приключи ли?
Бегин схвана по тона му, че трябва да побързат, и двамата излязоха от кабинета. По-възрастният мъж тръгна по стълбите към горния етаж, където дълъг коридор извеждаше до двукрила врата. Люк пое дълбоко дъх и последва бащата и дъщерята Бегин.
Спалнята беше недокосната, всички мебели бяха по местата си, дори леглото беше оправено, но въздухът вонеше на мухъл и плесен. Беше много влажно.
— Ето тук — каза Бегин, като посочи с ръка една открехната врата.
— Вие двамата влезте — обади се Сю. — Аз ще пазя отвън.
Той долови напрежението в гласа й.
— Нещо не е наред ли?
— Не ми харесва това място.
И на него не му харесваше, но дотук нищо не му се бе сторило подозрително.
— Би ли споделила?
— Просто усещам, че нещо не е наред.
Той реши да послуша инстинктите й и даде знак на Бегин да побързат. Двамата се озоваха в дрешник, по-голям от спалнята в апартамента му. Нищо не висеше по закачалките, навсякъде се виждаха само голи рафтове и празни шкафове с отворени врати.
— Тук беше — каза Бегин.
Той посочи с пръст последния шкаф — махагонов правоъгълник, в който имаше само метална релса за закачалки и няколко лавици над нея. Намираше се в края на една от дългите стени, а останалите шкафове бяха наредени по протежение на късата, под ъгъл спрямо него.
— Една вечер тук имаше парти — продължи Бегин. — И Брад в свой стил реши да се изфука. Доведе ни тук и се хвана за релсата, по която тогава висяха ризи. — Бегин му подаде фенерчето и стисна в ръка голия метал. — Завъртя я ето така.
Чу се щракване и шкафът се плъзна вдясно; мъжът го доизбута с ръка и отзад се показа малка ниша.
— Бас държа, че Чарън е бил фен на „Хари Потър“ — каза Люк.
Бегин се засмя.
— Нищо чудно. Брад обичаше мистериите. Падаше си и малко актьор. При това нелош.