СКОКЛИВОТО ПОНИ, БРЕЕ.
Ден средногодишен.
Година на Графството 1418.
Скъпи Фродо,
Лоши вести ме споходиха тук. Трябва да замина незабавно. Постарай се да напуснеш Торбодън колкото може по-скоро и наи-късно до края на юли да бъдеш извън Графството. Ще се върна при първата възможност; ако открия, че си заминал, ще те последвам. Ако минеш през Брее, остави ми тук бележка. Можеш да се довериш на съдържателя (Мажирепей). Възможно е по пътя да срещнеш един мой приятел — човек, мършав, тъмнокос, висок, някои го наричат Бързоход. Той знае как стоят нещата и ще ти помогне. Насочи се към Ломидол. Надявам се там отново да се срещнем. Ако не дойда, Елронд ще ти даде съвет.
Твой забързан
ГАНДАЛФ
П.С. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не го използвай отново! Не пътувай нощем!
П.П.С. Провери дали е истинският Бързоход. По пътищата скитат разни тъмни личности. Истинското му име е Арагорн.
П.П.П.С. Надявам се Мажирепей да изпрати бързо писмото. Достоен мъж, но паметта му е като килер — каквото потърсиш, все е затрупано. Ако забрави, ще го опека на шиш.
Сбогом?
Фродо прочете писмото, после го подаде на Пипин и Сам.
— Старият Мажирепей наистина е забъркал голяма каша! — каза той. — Заслужава си да го изпекат на шиш. Ако бях получил това писмо навреме, сега щяхме да сме на спокойствие в Ломидол. Но какво може да се е случило с Гандалф? Той пише така, сякаш потегля срещу ужасна заплаха.
— От много години е все така — каза Бързоход. Фродо се обърна и го изгледа замислено. Питаше се какво ли значи вторият послепис на Гандалф.
— Защо не каза веднага, че си приятел на Гандалф? Нямаше да си губим времето.
— Така ли? Би ли ми повярвал някой от вас досега? Аз не знаех за това писмо. Смятах, че ако искам да ви помогна, трябва да спечеля доверието ви без никакви доказателства. Във всеки случай нямах намерение да се разкрия веднага. Първо трябваше аз да ви проуча и да се уверя кои сте. Врагът и преди ми е устройвал клопки. Щом взех решението си, бях готов да ви кажа всичко, което пожелаете. Но трябва да призная — добави той със странен смях, — че се надявах да ме приемете заради самия мен. Преследваният понякога се уморява от недоверие и копнее за дружба. Но, изглежда, видът ми не е много привлекателен.
— Така е… поне на пръв поглед — разсмя се Пипин, внезапно облекчен, след като бе прочел писмото на Гандалф. — Но благородството иде от делата, както казваме в Графството. Смея да кажа, че и ние няма да изглеждаме по-добре, след като поскитаме някой и друг ден през ями и трънаци.
— За да заприличаш на Бързоход, не е достатъчно да поскиташ из Пущинака няколко дни, седмици или години — отвърна Скиталецът. — По-скоро ще умреш, освен ако си замесен от по-яко тесто, отколкото изглеждаш.
Пипин млъкна, но Сам не мирясваше и продължаваше да оглежда Бързоход с подозрение.
— Откъде да знаем, че ти си онзи Бързоход, за когото пише Гандалф? — попита той. — Преди да се появи писмото, ти изобщо не споменаваше за вълшебника. Мене ако питат, може да си предрешен шпионин, който опитва да ни привлече подир себе си. Какво ще речеш сега?
— Че си юначага — отвърна Бързоход. — Боя се обаче, че имам само един отговор, Сам Майтапер. Ако бях убил истинския Бързоход, можех да убия и вас. И вече щях да съм ви убил без толкова приказки. Ако исках Пръстена, можех да го имам — СЕГА!
Той се изправи и като че изведнъж стана по-висок. В очите му пламна пронизващ, заповеден блясък. Отхвърляйки плаща си назад, той положи ръка върху дръжката на скрития си меч. Никой не посмя да мръдне. Сам го гледаше безмълвно със зяпнала уста.