— Аз? Да напусна Брее? За нищо на света — заяви изплашеният до смърт господин Мажирепей. — Но защо не постоите тук на спокойствие, господин Подхълмов? Какви са тия нелепи истории? Бих искал да знам какво търсят тия черни мъже и откъде идат?
— Съжалявам, не мога да обясня всичко — отговори Фродо. — Разказът е дълъг, а аз съм уморен и много изплашен. Но ако възнамерявате да ми помогнете, длъжен съм да ви предупредя, че ще бъдете под заплаха, докато съм във вашия дом. Тия Черни конници — не съм сигурен, ала мисля… боя се, че идват от…
— Те идват от Мордор — тихо каза Бързоход, — От Мордор, Пиволее, ако това ти говори нещо.
— Пази боже! — викна пребледнелият Мажирепей; явно бе чувал името. — Това е най-лошата новина в Брее, откакто се помня.
— Така е — каза Фродо. — Още ли искате да ми помогнете?
— Още — потвърди Мажирепей. — Повече от когато и да било. Макар да не знам какво могат да сторят такива като мен против… против… — Гласът му секна.
— Против сянката от изток — спокойно каза Бързоход. — Малко можеш да сториш, Пиволее, но и то ще е от полза. Можеш да приемеш тази вечер нашия приятел под името Подхълмов и да забравиш името Торбинс, докато не се отдалечи оттук.
— Така и ще сторя — каза Мажирепей. — Но се боя, че и без моя помощ ще узнаят, че е тук. Меко казано, много е жалко, че господин Торбинс привлече вниманието тая вечер. В Брее и по-рано са чували историята за изчезването на господин Билбо. Даже и моят Ноб с коравата си чутура взе да се досеща, а по нашия край има и по-схватливи от него.
— Е, можем само да се надяваме, че Конниците няма да се върнат веднага — каза Фродо.
— И аз на това се надявам — каза Мажирепей. — Но ако ще и да са призраци, няма лесно да влязат в „Понито“. От нищо се не бойте до заранта. Ноб ще си затваря устата. Никакъв черен човек няма да прекрачи прага ми, докато мога да се държа на крака. Аз и моите хора ще бдим тази нощ, а вие по-добре поспете, ако можете.
— Във всеки случай трябва да ни събудите призори — каза Фродо. — Ще потеглим колкото се може по-рано. Закуската за шест и половина, ако обичате.
— Слушам! Ще се разпоредя за всичко — каза съдържателят. — Лека нощ, господин Торбинс… Подхълмов, исках да кажа! Лека нощ… божичко! Къде е вашият господин Брендифук?
— Не знам — каза Фродо, обхванат от внезапна тревога. Съвсем бяха забравили за Мери, а ставаше късно. — Боя се, че е навън. Разправяше, че щял да подиша чист въздух.
— Е, няма грешка, някой трябва да ви наглежда, като че сте тръгнали на неделна разходка! — сгълча го Мажирепей. — Трябва да изтичам да дръпна резетата, но ще заръчам да пуснат приятеля ви, когато дойде. А най-добре да пратя Ноб да го потърси. Лека нощ на всички!
Господин Мажирепей хвърли още един подозрителен поглед към Бързоход, поклати глава и най-после излезе. Стъпките му се отдалечиха по коридора.
— Е? — каза Бързоход. — Кога ще отвориш това писмо?
Преди да счупи печата, Фродо внимателно го огледа. Той явно бе сложен от Гандалф. Отвътре бе изписано с енергичния, но изящен почерк на вълшебника следното послание: