Властелинът на пръстените

— Много съжалявам, че причиних такива неприятности — каза Фродо. — Стана съвършено неволно, уверявам ви. Просто нещастна случайност.

— Добре, господи Подхълмов! Но ако пак се наканите да се премятате, да правите магии или каквото и да е, предупреждавайте хората… и най-вече мен. Ние тук сме малко подозрителни към всичко необичайно… или по-точно тайнствено, ако разбирате какво искам да кажа. Не ги възприемаме отведнъж тия работи.

— Вече няма да правя нищо подобно, господин Мажирепей, обещавам ви. А сега смятам да си легна. Утре ще тръгна рано. Ще се погрижите ли понитата да бъдат готови в осем часа?

— Много добре! Но преди да си заминете, бих искал да поговорим насаме, господин Подхълмов. Току-що се сетих за нещо, което трябва да ви кажа. Само да не се засегнете. Сега имам още малко работа, а след това ще дойда в стаята ви, ако нямате нищо против.

— Разбира се! — каза Фродо, но сърцето му изтръпна. Запита се колко ли потайни разговори ще трябва да проведе, преди да си легне, и какво ще му разкрият. Нима всички се бяха съюзили срещу него? Започваше да подозира, че дори зад шишкавото лице на стария Мажирепей се крият черни замисли.

ГЛАВА 10 БЪРЗОХОД

Фродо, Пипин и Сам се върнаха към сепарето. Вътре беше тъмно. Мери бе излязъл и огънят догаряше. Едва когато раздухаха жаравата и хвърлиха отгоре съчки, откриха, че Бързоход е влязъл с тях. Сега седеше спокойно на стола край вратата!

— Хей! — каза Пипин. — Кой си ти и какво искаш?

— Наричат ме Бързоход — отвърна той. — Твоят приятел може да е забравил, но беше обещал да си поговорим на спокойствие.

— Ако не се лъжа, твърдяхте, че може да чуя нещо полезно — каза Фродо. — Какво имате да ми съобщите?

— Няколко неща — отговори Бързоход. — Но, разбира се, на определена цена.

— Какво искате да кажете? — рязко запита Фродо.

— Не се стряскай! Искам да ти кажа, че ще ти съобщя каквото знам и ще ти дам добри съвети… но ще поискам възнаграждение.

— И какво ще е то, моля?

Сега Фродо подозираше, че е попаднал на мошеник, и смутено помисли, че е взел за из път само една дребна сума. Тя едва ли щеше да задоволи нехранимайкото, пък и не можеше да се лиши от нея.

— Няма да е повече, отколкото можеш да си позволиш — отвърна Бързоход и бавно се усмихна, сякаш четеше мислите на Фродо. — Искам само едно — да ме вземете за спътник, докато реша да ви напусна.

— Гледай ти! — възкликна Фродо изненадан, но не особепо облекчен. — Дори и да търсех нов спътник, не бих се съгласил, преди да узная подробно кой сте и с какво се занимавате.

— Превъзходно! — възкликна Бързоход, кръстоса крака и удобно сс облегна назад. — Изглежда, отново си взел да поумняваш и това е добър знак. Досега беше прекалено безгрижен. Много добре! Ще ти кажа каквото знам, а за наградата ще решиш сам. Може би ще я дадеш с удоволствие, след като ме изслушаш.

— Започвай тогава! — каза Фродо. — Какво знаеш?

— Прекалено много и прекалено мрачни неща — зловещо изрече Бързоход. — Но що се отнася до твоите работи… — Той стана, бързо отвори вратата и надникна навън. После тихичко я затвори, седна и продължи с по-нисък глас: — Аз имам остър слух. Вярно, не мога да изчезвам, но често ми се е налагало да преследвам диви и хитри същества, тъй че обикновено знам как да остана незабелязан. Тази вечер бях зад един плет край Пътя, западно от Брее, когато откъм Ридовете пристигнаха четирима хобити. Няма нужда да повтарям за какво разговаряха с Бомбадил и помежду си, но една фраза ме заинтригува. „Моля всички — каза един от тях, — не забравяйте, че името Торбинс не бива да се споменава. Ако трябва да се представя, ще бъда господин Подхълмов.“ Това ме заинтригува толкова много, че ги последвах насам. Веднага след тях се прехвърлих през оградата. Може би господин Торбинс има почтени причини да укрива името си, но ако е тъй, бих препоръчал на него и спътниците му да бъдат по-предпазливи.

— Не виждам какъв интерес може да представлява името ми за някого в Брее и все още чакам да узная защо се интересуваш от него гневно каза Фродо. — Може би господин Бързоход има почтени причини да шпионира и подслушва, но ако е тъй, бих му препоръчал да ги обясни.

— Добър отговор! — разсмя се Бързоход. — Но обяснението е просто: търсех хобит на име Фродо Торбинс. Трябваше да го намеря бързо. Знаех, че е изнесъл от Графството една… е, една тайна, засягаща мен и моите приятели. Само не ме разбирайте погрешно! — извика той, защото Фродо се надигна от стола, а Сам навъсен скочи на крака. — Ще пазя тайната много по-добре от вас. А тя наистина трябва да се пази! — Той се приведе напред, огледа ги и прошепна: — Бойте се от всяка сянка! През Брее са минали Черни конници. В понеделник, казват, един от тях дошъл по Зеления път от север, а по-късно се появил друг, пак по Зеления път, само че от юг.

Настъпи мълчание. Най-после Фродо се обърна към Пипин и Сам.