Читаем Властелинът на пръстените полностью

Последваха гръмки и продължителни ръкопляскания. Фродо имаше хубав глас, а песента развесели всички. „Къде е старият Пиволей? — развикаха се те. — Непременно трябва да чуе това. Нека Боб научи котарака си да свири на цигулка и ще можем да танцуваме.“ После поръчаха още пиво и се разшумяха: „Хайде пак, майсторе! Давай! Още веднъж!“

Накараха Фродо да изпие още една халба и да повтори песента. Мнозина запригласяха, защото мелодията беше популярна, а думите се запомняха лесно. Сега бе ред на Фродо да се главозамае от успеха. Той подрипваше по масата, а когато отново стигна до „прескочи кравата Луната“, отскочи високо нагоре. Изглежда, че прекали, защото падна — бум! — право в подноса с халби, подхлъзна се и сред гръм, звън и трясък се търкулна от масата. Цялата публика отвори уста за буен смях и изведнъж остана така — мълчалива и зяпнала. Певецът се изпари. Той просто изчезна, сякаш бе минал през пода, без да остави дупка!

Местните хобити се ококориха, после скочиха на крака и един през друг взеха да викат Пиволей. Пипин и Сам се озоваха сами в ъгъла — цялата компания се бе отдръпнала от тях и от почтително разстояние ги обстрелваше с мрачни и подозрителни погледи. Очевидно сега мнозина ги смятаха за спътници на бродещ магьосник с неизвестни способности и намерения. Но най-много ги смути многозначителният и подигравателен поглед на един местен жител. Малко по-късно той се изниза през вратата, последван от кривогледия южняк, с когото си бе шушукал цялата вечер. Хари, стражникът, също излезе подир тях.

Фродо бе готов да си скубе косите. Като не знаеше какво да прави, той пропълзя под масите към тъмния ъгъл, където Бързоход седеше неподвижно, без да издава мислите си. Фродо се облегна на стената и свали Пръстена. Нямаше представа как се е озовал на пръста му. Можеше само да предполага, че по време на песента го е опипвал в джоба си и пръстът му се е плъзнал вътре, когато размаха ръка, за да запази равновесие. За миг се запита дали самият Пръстен не го е изиграл, може би опитваше да се разкрие в отговор на нечие желание или заповед откъм залата. Не му се нравеха физиономиите на хората, които се бяха измъкнали.

— Е? — каза Бързоход, като го видя. — Защо направи това? Каквото и да бяха казали другарите ти, нямаше да е толкова зле! Направо си пъхна главата в торбата! Или по-скоро пръста, а?

— Не знам какво имате предвид — отвърна Фродо ядосан и разтревожен.

— О, знаеш, знаеш, но по-добре да изчакаме, докато суматохата позаглъхне. Тогава, ако нямаш нищо против, господин Торбинс, бих искал да поговорим на спокойствие.

— За какво? — попита Фродо, без да коментира внезапното споменаване на истинското му име.

— По един доста важен въпрос… за двама ни — отговори Бързоход, гледайки Фродо от упор. — Може да чуеш нещо полезно.

— Много добре — заяви Фродо, като се мъчеше да изглежда безучастен. — Ще говорим по-късно.

Междувременно край огнището се разгоря спор. Господин Мажирепей бе дотърчал и сега се мъчеше да изслуша едновременно няколко противоречиви описания на събитието.

— Видях го с очите си, господин Мажирепей — говореше един хобит. — Или по-точно не го видях, ако разбирате какво искам да кажа. Той просто изчезна, на въздух стана, дето се вика.

— Не думайте, господин Пелински! — възкликна озадаченият ханджия.

— Ще думам! — заяви Пелински. — И си го мисля отгоре на това.

— Сигурно има някаква грешка — поклати глава Мажирепей. — Онзи господин Подхълмов беше прекалено плътничък, за да стане на въздух… или на пушек, което е по-вероятно в тази зала.

— Добре де, ами къде е сега? — викнаха гласове от няколко страни.

— Откъде да знам? Прав му път, да ходи където си ще, стига утре да си плати сметката. Ето, господин Тук например не е изчезнал.

— Е, аз видях каквото видях и каквото не видях — упорито рече Пелински.

— А пък аз казвам, че има някаква грешка — повтори Мажирепей и взе да събира върху таблата изпочупените съдове.

— Разбира се, че има грешка! — обади се Фродо. — Не съм изчезвал. Ето ме! Просто си приказвах в ъгъла с Бързоход.

Той пристъпи в светлината на огнището, но повечето посетители се отдръпнаха още по-смутено, отколкото преди. Ни най-малко не ги задоволи обяснението му, че след падането бил пропълзял пъргаво под масите. Раздразнени, мнозина местни хора и хобити тутакси напуснаха заведението — тая вечер нямаха настроение за по-нататъшни веселби. Неколцина мрачно огледаха Фродо и си зашушукаха, докато излизаха. Джуджетата и последните двама-трима Големи хора станаха и пожелаха „лека нощ“ на съдържателя, но не и на Фродо и спътниците му. Не след дълго в залата остана само Бързоход, седнал незабелязан край стената.

Господин Мажирепей не изглеждаше особено обезпокоен. Той с основание разчиташе, че заведението тепърва ще се препълва много вечери наред, докато загадъчното произшествие бъде обсъдено от край до край.

— Ама вие какво правите, господин Подхълмов? — запита той. — Подплашихте ми клиентелата и изпотрошихте халбите с вашите акробатики!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука