Властелинът на пръстените

— Да, Пръстенът — каза Мери. — Скъпи мой стари хобите, ти не си предвидил любопитството на своите приятели. От години знаех за съществуването на Пръстена… всъщност още отпреди да замине Билбо, но тъй като той явно държеше на тайната, запазих я за себе си, докато не дойде времето на заговора. Разбира се, не познавах Билбо тъй добре, както ти; аз бях прекалено млад, а той — твърде предпазлив… ала и това не му помогна. Ако искаш, ще ти разкажа как за пръв път проникнах в тайната.

— Продължавай! — безсилно произнесе Фродо.

— Както може да се очаква, погубиха го Влачи-Торбинсови. Веднъж, около година преди Празника, случайно се разхождах по пътя и забелязах пред себе си Билбо. Внезапно в далечината се появиха Влачи-Торбинсови. Билбо забави крачка и после — але-хоп! — изчезна. Така се стреснах, че не знам как ми стигна умът да се скрия по по-нормален начин. Прескочих живия плет и тръгнах по синора. След като Влачи-Торбинсови отминаха, надникнах към пътя я точно в този миг Билбо се появи право срещу мен. Зърнах златист отблясък, докато прибираше нещо в джоба си. Оттогава започнах да си отварям очите. Да си призная направо — шпионирах го. Но съгласи се, че всичко беше ужасно интересно, а пък аз едва карах двайсетината. Освен тебе, Фродо, навярно аз единствен в цялото Графство съм виждал тайната книга на старчето.

— Ти си чел книгата му! — викна Фродо. — Велики небеса! Няма ли тайни на тоя свят?

— Чак пък толкова тайни… — усмихна се Мери. — Но аз успях само веднъж да хвърля бърз поглед, а и това не беше лесно. Той никога не оставяше книгата без надзор. Питам се какво ли е станало с нея. Бих искал да я прелистя още веднъж. При тебе ли е, Фродо?

— Не. Нямаше я в Торбодън. Сигурно я е отнесъл.

— Та да си дойдем на думата — продължи Мери. — Пазих тайната до тази пролет, когато работите станаха сериозни. Тогава започнахме нашия заговор и тъй като бяхме сериозни и деловити, не проявихме особени скрупули. Ти си костелив орех, а Гандалф — още повече. Но ако искаш да се запознаеш с нашия главен шпионин, мога да ти го представя.

— Къде е? — запита Фродо и се огледа, като че очакваше от някой долап да изникне маскирана зловеща фигура.

— Крачка напред, Сам! — каза Мери и Сам се изправи, изчервен до уши. — Ето го нашия осведомител! И мога да ти кажа, че той ни осведоми за много неща, преди накрая да бъде заловен. След което, изглежда, се сметна за обвързан с честна дума и изворът пресъхна.

— Сам — извика Фродо. Усещаше, че смайването му е надхвърлило всякакви граници, и не можеше да реши дали е разгневен, развеселен, облекчен или просто слисан.

— Да, сър! — каза Сам. — Да прощавате, сър! Ама аз не ви мислех злото, господин Фродо, нито пък на господин Гандалф. Забележете, той е умна глава и когато рекохте: „Тръгвам сам“, той рече; „Не! Вземи някой, на когото можеш да се довериш.“

— Само че не виждам на кого бих могъл да се доверя — каза Фродо. Сам го погледна отчаяно.

— Зависи какво искаш — намеси се Мери. — Можеш да ни се довериш, ако трябва да те следваме през огън и вода, на живот и смърт. Можеш да ни се довериш, ако трябва да пазим всяка твоя тайна… и да я опазим по-добре от теб. Но не можеш да ни се довериш, ако трябва да те изоставим в беда и безропотно да си отидем. Ние сме твои другари, Фродо. Така или иначе, това е положението. Знаем почти всичко, което ти е казал Гандалф. Знаем доста за Пръстена. Ужасно се боим… но или ще ни вземеш, или ще те следваме като кучета.

— И в края на краищата, сър — добави Сам, — трябва да послушате съвета на елфите. Не можете да отречете, че Гилдор ви каза да вземете тия, дето са верни.

— Не отричам — каза Фродо и погледна ухиления Сам. — Не отричам, но вече никога няма да повярвам, че спиш, та ако ще да хъркаш гръмогласно. За по-сигурно първо ще те ритна яко. А вие сте банда лъжливи негодници! — обърна се той към останалите, после се разсмя и разпери ръце. — Но да сте ми живи и здрави! Предавам се. Ще послушам съвета на Гилдор. Бих заподскачал от радост, ако опасността не беше тъй страшна. Дори и сега въпреки всичко съм щастлив, отдавна не съм се радвал тъй много. Боях се от тази вечер.

— Добре! Оправихме работата. Три пъти ура за капитан Фродо и неговата дружина — викнаха четиримата и затанцуваха около него. Мери и Пипин запяха една песен, явно подготвена за случая. Тя имитираше песента на джуджетата, с които някога бе започнало приключението на Билбо, и се пееше по същата мелодия.