Читаем Властелинът на пръстените полностью

Сбогуваме се с роден кът!Макар че вън вали дъждът,през мрак, гори, вървим в зори,по стръмния планински път.Към горския потаен храм!Живеят още елфи там,Към Ломидол! Към Ломидол!А после накъде? Не знам.От враг подгонени вървим,под ясното небе ще спими все пак знай, че чак докрайний няма да се уморим.Дойде денят! Дойде денят!В зори потегляме на път!

— Много добре — каза Фродо. — Но в такъв случай ще имаме още доста работа, преди да си легнем… поне тая вечер ще е под покрив.

— О, това беше песен! — каза Пипин. — Наистина ли смяташ да потеглиш призори?

— Не знам — отвърна Фродо. — Страхувам се от Черните конници и съм уверен, че е опасно да оставам за дълго на едно място, особено там, където всички знаят, че отивам. Пък и Гилдор ме посъветва да не чакам. А толкова бих искал да видя Гандалф. Забелязах, че дори Гилдор се разтревожи, когато чу, че Гандалф не се е появил. Всъщност всичко зависи от две неща. За колко време могат Черните конници да стигнат до Фукови оврази? И за колко време можем да се измъкнем? Подготовката няма да е лека.

— Отговорът на втория въпрос — каза Мери — е, че можем да потеглим след час. Аз съм приготвил всичко. В една конюшня оттатък нивите чакат шест понита; снаряжението и провизиите са опаковани, с изключение на някои резервни дрехи и нетрайните продукти.

— Заговорът комай е бил много ефикасен — усмихна се Фродо. — Ами Черните конници? Ще бъде ли разумно да изчакаме Гандалф още един ден?

— Зависи какво очакваш да сторят Конниците, ако те намерят — отвърна Мери. — Може вече да са тук, стига, разбира се, да не са ги спрели на Северната порта, където Плетът се спуска към реката, досами Моста. Стражата няма да ги пусне нощем, ала те могат да нахълтат със сила. Мисля, че и денем биха опитали да ги спрат, във всеки случай не биха ги пуснали, без да изпратят вест на Господаря на Палата. Няма да им хареса видът на Конниците и сигурно ще се изплашат от тях. Но, естествено, Фуков край не ще издържи дълго пред една решителна атака. Възможно е даже сутринта да пропуснат някой Черен конник, ако дойде и запита за господин Торбинс. Всичко живо знае, че се завръщаш и ще живееш в Щурчов дол.

Фродо поседя замислен.

— Реших — каза той най-после. — Потеглям утре, веднага щом се зазори. Но няма да мина по пътя — това ще е още по-опасно, отколкото да чакам тук. Ако мина през Северната порта, веднага ще се разчуе, че напускам Фуков край, вместо да запазим тайната поне за няколко дни. Нещо повече, независимо дали Черните конници ще проникнат във Фуков край, или не, те сигурно ще наблюдават Моста и Източния път край границата. Не знаем броя им, ала трябва да са поне двама, може би и повече. Остава ни само да потеглим в най-неочакваната посока.

— Но това значи само едно — да минем през Старата гора! — ужасено възкликна Фредегар. — Нали не мислиш за това? То е толкова опасно, колкото и Черните конници.

— Не съвсем — каза Мери. — Звучи безнадеждно, но мисля, че Фродо е прав. — Това е единственият начин да се измъкнем, без незабавно да ни подгонят. Ако имаме късмет, можем да вземем солидна преднина.

— Само че в Старата гора няма да имате никакъв късмет — възрази Фредегар. — Никой не е имал късмет там. Ще се загубите. Хобитите не ходят нататък.

— Ходят, ходят! — каза Мери. — Брендифуковци ходят… когато им скимне. Имаме си частен вход. Едно време и Фродо е минавал през него. Аз съм ходил няколко пъти — разбира се, обикновено денем, когато дърветата дремят и са кротки.

— Добре де, правете каквото щете — рече Фредегар. — От нищо не се боя тъй, както от Старата гора — за нея разправят кошмарни истории. Но моят глас не се брои, нали не идвам с вас. Много се радвам, че оставам тук, та като се появи Гандалф, да има кой да му каже какво сте направили. Сигурен съм, че той няма да се забави.

Колкото и да обичаше Фродо, Шишко Болгер не изпитваше желание нито да напусне Графството, нито да види какво има извън него. Родът му произхождаше от Източната околия, по-точно от Мръдниброд в Мостови полета, ала той не бе ходил по-далеч от Моста на Брендивин. Според първоначалния план на заговорниците Шишко имаше задачата да остане тук, да отпъжда любопитните посетители и колкото се може по-дълго да поддържа илюзията, че господин Торбинс все още живее в Щурчов дол. За да играе по-добре ролята, той дори бе донесъл някои стари Фродови дрехи. Никой не мислеше колко опасна може да се окаже тази роля.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука