Властелинът на пръстените

В една лятна вечер до „Бръшляновият храст“ и „Зеленият дракон“ долетя изумителна новина. Великаните и разните поличби по границите на Графството отстъпиха място на по-важни неща: господин Фродо Торбинс продавал Торбодън, всъщност вече го бил продал… на Влачи-Торбинсови!

„Доста е изкарал от тая работа“ — казваха едни. „На скромна цена — твърдяха други, — по-вероятно изглежда, щом госпожа Лобелия е купувач.“ (Изпълнен с разочарование, Ото се бе споминал преди няколко години на зрялата 102-годишна възраст.)

Още по-спорен от цената бе въпросът защо господин Фродо продава хубавата си бърлога. Едни поддържаха теорията — подкрепяна от недомлъвките и намеците на самия господин Торбинс, — че парите на Фродо са на привършване. Той щял да напусне Хобитово и със спечеленото от продажбата да заживее кротко във Фуков край, сред роднините си Брендифуковци. „Колкото се може по-далеч от Влачи-Торбинсови“ — Добавяха някои. Ала представата за неизчерпаемото богатство на Торбинсови от Торбодън се бе вкоренила тъй дълбоко, че повечето не можеха да повярват в това и предпочитаха всяка друга причина, подсказвана от разпаленото въображение — а то най-често подсказваше някакъв мрачен и все още неразкрит заговор на Гандалф. Макар да бе много потаен и да не излизаше през деня, всички знаеха, че той „се крие в Торбодън“. Но каквото и място да заемаше преместването във вълшебническите му замисли, фактът си оставаше факт: Фродо Торбинс се завръщаше във Фуков край.

— Да, наесен се прехвърлям — казваше той. — Мери Брендифук вече ми търси някоя хубава малка бърлога или може би къщичка.

Всъщност с помощта на Мери той вече бе избрал и закупил една малка къща в Щурчов дол, сред полето, оттатък Фукови оврази. Пред всички, освен пред Сам, твърдеше, че ще се засели там завинаги. Тази идея му бе подсказана от решението да потегли на изток, защото Фуков край се намираше на източната граница на Графството и след като бе прекарал детството си там, завръщането щеше да изглежда донякъде убедително.

Гандалф остана в Графството повече от два месеца. После, една вечер в края на юни, скоро след като Фродо окончателно подготви своя план, вълшебникът внезапно обяви, че на следващата сутрин отново заминава.

— За съвсем кратко, надявам се — каза той. — Отивам отвъд южните граници да събера новини, ако мога. Стоях със скръстени ръце повече, отколкото ми се полага.

Изглеждаше разтревожен въпреки безгрижния си тон.

— Да не би да има неприятности? — запита Фродо.

— О, не, но дочух нещо, което ме обезпокои и се нуждае от проверка. Ако все пак сметна за необходимо да потеглиш веднага, ще се върна незабавно или поне ще ти пратя вест. Междувременно се придържай към плана, но бъди по-предпазлив от когато и да било, особено с Пръстена. Нека ти напомня още веднъж: не го употребявай!

Гандалф потегли призори.

— Може да се върна всеки момент — каза той. — В най-лошия случай ще съм тук за прощалната вечеря. Започвам да си мисля, че ще ти трябвам за из пътя.

Отначало Фродо бе твърде смутен и често се питаше какво ли е чул Гандалф, ала тревогите му избледняха и за известно време хубавите дни разсейваха грижите. Графството рядко бе виждало толкова чудесно лято и тъй богата есен — дърветата тегнеха от ябълки, медът преливаше из кошерите, а житата извисяваха тежки класове.

Чак когато есента наближи, Фродо отново взе да се тревожи за Гандалф. Септември отминаваше, а от него още нямаше вест. Рожденият ден и преместването наближаваха, а той нито идваше, нито се обаждаше. Торбодън се оживи. Неколцина Фродови приятели се заселиха при него, за да му помогнат да си стегне багажа — тук бяха Фредегар Болгер, Фолко Многознай и, разбира се, най-близките му другари Пипин Тук и Мери Брендифук. С общи усилия те обърнаха цялата дупка с главата надолу.

На 20 септември към Моста на Брендивин потеглиха два фургона, натоварени с мебелите и вещите, които Фродо не бе продал, за да ги прехвърлят в новия му дом във Фуков край. На следващия ден Фродо се разтревожи сериозно и непрестанно се оглеждаше за Гандалф. В четвъртък зората на рождения му ден изгря ясна и чиста, както преди години на големия Билбов празник. Гандалф не се появяваше. Вечерта Фродо отпразнува заминаването съвсем простичко, само с четиримата си помагачи, но беше смутен и нямаше настроение. Криво му беше, че скоро ще трябва да се сбогува с младите си приятели. Питаше се как да събере сили да им го каже.

Четиримата по-млади хобити обаче бяха жизнерадостни независимо от отсъствието на Гандалф вечерята скоро се оживи. В трапезарията нямаше нищо освен масата и столовете, но храната бе добра и имаше чудесно вино — вината на Фродо не влизаха в сделката с Влачи-Торбинсови.

— Не знам какво ще стане с партакешите ми, когато ги докопат Влачи-Торбинсови, но поне за това намерих добро укритие — заяви Фродо, пресушавайки чашата си с последните капки „Старо лозарско“.