Властелинът на пръстените

— В хубава каша се забъркахме, господин Фродо! — промърмори той, клатейки глава.

ГЛАВА 3 ПРЪСТЕНЪТ ПОТЕГЛЯ НА ЮГ

По-късно през деня хобитите проведоха самостоятелна среща стаята на Билбо. Мери и Пипин бяха възмутени, когато узнаха, че Сам се е промъкнал на Съвета и е бил избран за спътник на Фродо.

— Това е крайно несправедливо — заяви Пипин. — Вместо да го изхвърли и да го окове във вериги, Елронд взе, че го възнагради за безочливостта!

— Чак пък „възнагради“ — рече Фродо. — Не мога да си представя по-строго наказание. Мислиш ли, като говориш: присъдата да тръгне на това безнадеждно пътешествие да е награда? Вчера си мечтаех, че задачата ми е свършила и ще мога да почивам тук дълго, може завинаги.

— Нищо чудно в това и се надявам да имаш тази възможност — каза Мери. — Но ние не завиждаме на теб, а на Сам. Ако трябва да заминеш, тогава за всички нас ще бъде наказание да останем, та било то и в Ломидол. Дълъг път извървяхме с теб и минахме през тежки изпитания. Искаме да продължим.

— Точно това исках да кажа и аз — добави Пипин. — Ние, хобитите, трябва да се подкрепяме и ще го сторим. Не ме ли оковат във вериги — тръгвам. Все трябва да има и един умен в тая група.

— Тогава в никакъв случай няма да бъдеш избран, Перегрин Тук, каза Гандалф, надничайки през приземното прозорче. — Но всички вие напразно се тревожите. Още нищо не е решено.

— Нищо не е решено! — викна Пипин. — Че какво правихте тогава? Толкова часове стояхте затворени.

— Приказвахме — рече Билбо. — Имаше много приказки и на всеки му се отвориха очите. Дори на стария Гандалф. Мисля, че тая дребна новина на Леголас за Ам-гъл го чукна и него като с мокър парцал, макар че си премълча.

— Грешиш — каза Гандалф. — Не си слушал внимателно. Вече бях узнал това от Гуаихир. Ако искаш да знаеш, очите се отвориха, както ти казваш, само на теб и на Фродо, а аз единствен не се удивих от нищо.

— Добре де — каза Билбо, — така или иначе, нищо не бе решено освен избора на горкия Фродо и Сам. През цялото време се боях, че ако ме отхвърлят, ще се стигне дотам. Но ако питате мен, щом получи нужните сведения, Елронд ще изпрати на път многоброен отряд. Започнаха ли вече, Гандалф?

— Да — отвърна вълшебникът. — Някои от разузнавачите вече потеглиха. Утре ще заминат и други. Елронд изпраща елфи да се свържат със Скиталците, а може би и с народа на Трандуил в Мраколес. А Арагорн потегли със синовете на Елронд. Преди да предприемем каквото и да било, ще трябва да проучим всички местности на много левги наоколо. Тъй че горе главата, Фродо! Навярно ще имаш доста дълъг престой тук.

— А! — унило се обади Сам. — Ще изчакаме тъкмо колкото да дойде зимата.

— Няма какво да се прави — каза Билбо. — Вината отчасти е и твоя, Фродо, момчето ми: дето си настоял да изчакаш рождения ми ден. Не мога да се удържа от мисълта, че си го отпразнувал по странен начин. Не този ден бих избрал, за да пусна Вл.-Т. в Торбодън. Но това е положението: не можеш да чакаш пролетта, не можеш и да потеглиш, преди да се върнат разузнавачите.

Щом зима се озъби пак
и камък пука в леден мрак,
замръзва вир, замръзва лес —
не тръгвай в Пущинака днес!

Ала боя се, че такъв ти е бил късметът.

— И аз от това се боя — каза Гандалф. — Не можем да потеглим, преди да узнаем какво правят Конниците.

— Мислех, че всички са унищожени от пороя — каза Мери.

— Не е тъй просто да унищожиш Духовете на Пръстена — каза Гандалф. — В тях е мощта на господаря им и те живеят или загиват заедно с него. Надяваме се, че всички са останали без коне и одежди, което за известно време ще ги направи по-безопасни, но трябва да узнаем със сигурност. Междувременно опитай да забравиш грижите, Фродо. Не знам дали мога да ти помогна с нещо, но едно ще ти прошепна на ухо. Някой тук каза, че групата ще се нуждае от ум. Прав бе. Мисля, че ще дойда с теб.

Тъй голяма бе радостта на Фродо при това съобщение на Гандалф, че скочи от перваза на прозореца, където бе седнал, свали шапка и се поклони.

— Казах само: Мисля, че ще дойда. Засега не се надявай на нищо. Елронд ще има какво да каже по този въпрос, твоят приятел Бързоход също. И това ми напомня, че исках да се видя с Елронд. Трябва да бягам.

— С колко време мислиш, че разполагам? — обърна се Фродо към Билбо, когато Гандалф изчезна.

— О, не знам. Не мога да броя дните в Ломидол. Но вярвам, че ще е доста. Още много има да си бъбрим. Какво ще речеш, ако те помоля да ми помогнеш с края на книгата и началото на следващата? Мислил ли си за край?

— Да, измислих няколко и всички са мрачни и неприятни.

— О, така не върви! — възкликна Билбо. — Книгите трябва да имат хубав край. Става ли така: и всички те се задомиха и завинаги заживяха щастливо?

— Добре ще подхожда, ако някога стигнем дотам.

— А! — обади се Сам. — И къде ще живеят? Често се питам за това.