— Добре де, значи е изчезнал — каза Гандалф. — Нямаме време да го търсим отново. Да прави каквото ще. Но може би тепърва ще изиграе роля, която нито той, нито Саурон е предвиждал. А сега ще отговоря и на другите въпроси на Галдор. Какво ще река за Саруман? Какви са съветите му в нашата беда? Тази история ще трябва да разкажа изцяло, защото само Елронд я е чувал засега, и то накратко, а тя се отнася до всичко, което трябва да решим. Тя е последната глава на Разказа за Пръстена до този момент.
Към края на юни аз бях в Графството, ала тревожен облак тегнеше в мислите ми и заминах към южните граници на малката държавица; предчувствах някаква опасност, все още скрита от мен, но бавно наближаваща. Там ме споходиха вести за война и поражение в Гондор и когато чух за Черната Сянка, хлад удари сърцето ми. Но намерих неколцина бежанци от Юга; и все пак ми се стори, че върху им тегне страх, за който не смеят да приказват. Тогава се насочих на изток и на север и минах по Зеления път. Недалече от Брее застигнах един пътник, седнал на крайпътния насип, докато конят му пасеше наблизо. Това бе Радагаст Кафявия, кой-то едно време живееше в Росгооел, близо до Мраколес, Той е от моя орден, но дълги години не го бях виждал.
„Гандалф! — викна той. — Търсех те. Но аз съм чуждекец из тия места. Знаех само, че можеш да бъдеш открит в някаква си дива област със странното название Графство.“
„Сведенията ти са били верни — казах аз. — Но не ги излагай по този начин, ако срещнеш някой от местните жители. Сега си близо до границите на Графството. Какво искаш от мен? Трябва да е срочно. Ти никога не си бил пътешественик, ако не те тласка крайна необходимост.“
„Имам неотложна задача — отвърна той. — Лоши вести нося. — После се озърна, сякаш и плетовете имаха уши, и прошепна: — Назгули. Деветте отново са излезли. Тайно са пресекли Реката и идват на запад. Предрешени са като ездачи в черно.“
Тогава разбрах от какво съм се опасявал, без да го зная. „Врагът трябва да е подгонен от някаква крайна нужда или цел — каза Радагаст, — но не мога да се досетя какво го кара да търси тия далечни и запустели места.“
„Какво искаш да кажеш?“ — запитах аз.
„Казаха ми, че където и да отидат, Конниците разпитват за страна, наречена Графство.“
„Графството“ — поправих го аз, ала сърцето ми изтръпна. Защото дори и Мъдреците могат да се боят от сблъсък с Деветте, когато са сбрани около безпощадния си предводител. Велик крал и магьосник бе той в древни времена, а днес оръжие му е смъртният ужас. „Кой ти го каза и кой те изпрати?“ — запитах. „Саруман Белия — отвърна Радагаст. — Заръча ми още да ти кажа, че ако си в нужда, той ще ти помогне, но трябва да потърсиш помощта му незабавно, за да не стане късно.“
И тази вест ми възвърна надеждата. Защото Саруман Белия е най-велик в моя орден. Разбира се, Радагаст е достоен вълшебник, господар на формите и цветовете, знае много премъдрости за билките, а зверовете и особено птиците са му другари. Но Саруман дълго е изучавал изкуството на самия Враг и тъй често сме успявали да предугадим злините му. Именно чрез хитрините на Саруман успяхме да го изхвърлим от Дол Гулдур. Може би той и сега бе открил някакви оръжия, които да отблъснат Деветте.
„Ще отида при Саруман“ — рекох аз.
„Тогава трябва да тръгнеш сега — каза Радагаст, — защото много време изгубих да те диря и дните ни изтичат. — Заръчано ми бе да те намеря до средата на лятото, а тя вече дойде. Дори да потеглиш незабавно, трудно ще стигнеш при него, преди Деветте да открият страната, която търсят. Аз ще се връщам още сега.“
С тия думи той яхна коня си и се приготви да препусне. „Постой за миг! — казах аз. — Ще се нуждаем от твоята помощ и помощта на всички създания, които се съгласят. Разпрати зов до всички зверове и птици, с които дружиш. Кажи им да носят вести за всичко, свързано с този въпрос на Саруман и Гандалф. Да пращат съобщенията си до Ортанк.“
— Ще го сторя — рече той и препусна, сякаш Деветте бяха по петите му.
Не можех да го последвам начаса. Този ден вече бях яздил много дълго и двамата с коня бяхме изтощени, пък и трябваше да размисля. Прекарах нощта в Брее и реших, че нямам време да се връщам в Графството. Никога не съм допускал по-голяма грешка!
Написах обаче писмо до Фродо и поверих на моя приятел, ханджията, да го изпрати. Потеглих призори и подир дълъг път най-сетне стигнах до Сарумановата обител. Тя е далеч на юг, в Исенгард, в края на Мъгливите планини, близо до Роханския пролом. Боромир ще ви каже, че това е голяма открита долина между Мъгливите планини и най-северните хълмове на Еред Нимраис, Белите планини в неговия роден край. Ала Исенгард е пръстен от отвесни скали, обграждащи като стени една долина, а сред нея се издига каменна кула, наречена Ортанк. Не Саруман я е изградил, а хората от Нуменор в древни времена; много висока е тя и крие много тайни, и все пак не изглежда дело на вълшебници. До нея може да се стигне само през Исенгардския пръстен, а той има една-единствена порта.