Властелинът на пръстените

— Стигнах дотук без много премеждия — каза той — и след като си отпочинах, продължих с джуджетата към Дейл — моето последно пътешествие. Вече няма да пътувам. Старият Балин беше заминал нанякъде. Тогава се върнах тук и тук си останах. Посвърших туй-онуй. Написах още малко от книгата си. И, разбира се, съчинявам нови песни. Пеят ги понякога — мисля, че само за да ми доставят удоволствие; за друго, разбира се, не са достатъчно хубави за Ломидол. А освен това слушам и мисля. Тук времето сякаш е спряло. Общо взето, забележително място. Чувам най-различни новини, от местата отвъд планините и от Юга, но почти нищо не идва от Графството. Разбира се, чух за Пръстена. Гандалф често наминаваше насам. Не че ми каза кой знае какво, през последните години е станал по-затворен от когато и да било. Дунадан ми разказваше повече. Представи си само, моят пръстен да предизвика такава бъркотия! Жалко, че Гандалф не откри по-рано как стоят нещата. Отдавна можеше да съм го донесъл тук без толкова разправии. На няколко пъти си мислех да се върна в Хобитово за него, но старея, пък и те не ме пускаха — Гандалф и Елронд, искам да кажа. Комай смятаха, че Врагът ме търси под дърво и камък и ако ме спипа да куцукам из Пущинака, ще ме направи на мат и маскара. А пък Гандалф рече: „Пръстенът вече е в други ръце, Билбо. Нито за теб, нито за останалите ще е добре, ако пак опиташ да си имаш работа с него.“ Чудата бележка, ама какво друго да очакваш от Гандалф. Той обаче казваше, че те наглежда, затова оставих нещата да си вървят по реда. Страшно се радвам, че те виждам жив и здрав.

Той помълча, огледа Фродо с подозрение и прошепна:

— Носиш ли го сега? Какво да правя, любопитен съм, нали разбираш, след всичко, което чух. Много ми се ще само да го зърна пак за мъничко.

— Да, нося го — отговори Фродо, усещайки странна неохота. — Все същият си е, както винаги.

— Добре де, искам само за миг да го видя — настоя Билбо.

Когато се обличаше, Фродо бе открил, че по време на съня Пръстенът е бил закачен на врата му с нова верига — лека, но здрава. Бавно го извади. Билбо протегна ръка. Но Фродо бързо дръпна Пръстена. С болка и изумление той откри, че вече не гледа Билбо; сякаш сянка бе паднала помежду им и през нея се виждаше дребно, сбръчкано същество с алчно лице и костеливи треперещи ръце. Готов бе да го удари.

Музиката и песните около тях като че секнаха и настана тишина. Билбо бързо се взря в лицето на Фродо и прокара ръка по очите си.

— Сега разбирам — изрече той. — Махни го! Съжалявам — съжалявам, че на теб се е паднало това бреме, съжалявам за всичко. Нямат ли край приключенията? Навярно не. Все някой друг трябва да продължи историята. Е, какво да се прави. Питам се, има ли смисъл да се мъча да довърша книгата си? Но да не мислим за това сега… дай да чуем истински новини! Разкажи ми всичко за Графството!

Фродо скри Пръстена и сянката отмина, оставяйки само откъслечен спомен. Светлините и мелодиите на Ломидол отново ги обгърнаха. Билбо се усмихна и щастливо се разсмя. И най-незначителната новина от Графството, която можеше да съобщи Фродо — тук-там подпомаган и поправян от Сам, се посрещаше с огромен интерес, от отсичането на най-дребното дърво до последната детска лудория в Хобитово. Тъй дълго се бяха увлекли в делата на Четирите околии, че не забелязаха пристигането на един мъж, облечен в тъмнозелено сукно. Той дълго стоя усмихнат над тях.

Изведнъж Билбо вдигна очи.

— А, ето те най-сетне, Дунадан! — провикна се той.

— Бързоход! — възкликна Фродо. — Изглежда, имаш доста имена.

— Е, аз пък досега не бях чувал името Бързоход — каза Билбо. — Защо го наричаш така?

— Така ме наричат в Брее — разсмя се Бързоход — и така ме запознаха с него.

— А ти защо го наричаш Дунадан? — запита Фродо.

— Тук често го наричат така — каза Билбо. — Но мислех, че знаеш елфически език достатъчно добре, за да разбереш поне това: дун-адан — Западен мъж, Нуменорец. Но сега не е време за уроци! — Той се обърна към Бързоход: — Къде беше, приятелю? Защо не си присъствал на празника? Лейди Арвен е била там.

Бързоход замислено погледна Билбо.

— Знам — каза той. — Но аз често отлагам веселбата. Еладан и Елрохир ненадейно се завърнаха от Пущинака с вести, които исках да изслушам незабавно.

— Е, добре, скъпо момче — каза Билбо, — сега, като си изслушал новините, не можеш ли да ми отделиш някоя минутка? Имам спешна нужда от помощта ти. Елронд казва, че трябва да довърша тая моя песен до края на вечерта, а пък съм закъсал. Дай да се оттеглим в някое ъгълче и да я поизгладим!

Бързоход се усмихна.

— Хайде, щом е тъй! — каза той. — Ела да я чуя!

За известно време Фродо остана самичък, защото Сам бе заспал. Чувстваше се някак изоставен, макар че от всички страни го обкръжаваха обитателите на Ломидол. Но те мълчаха, увлечени в мелодията на гласовете и инструментите, и не обръщаха внимание на нищо друго. Фродо също се заслуша.