Читаем Властелинът на пръстените полностью

Живееше във Арвенийнморякът смел Еарендил;за своя кораб здрав и лектой взе дърво от Нимбретил;извая сребърен фенери ясни сребърни платна,носът бе като лебед бялсъс знамена от светлина.Като прославен древен кралв доспехи се облече той;изписа с руни своя щит,за да го охранява в бой;в колчан — стрели от абанос,лъка му бе от дракон рог;взе ножница от халцедони бял нагръдник от сребро,окичен с чуден изумруд;стоманен беше мечът смел,а шлемът беше от елмазс перо от гордия орел.Из омагьосания пътзвездите гледаха самикак той се лута надалечот простосмъртните земи.От скърцащия Леден клин,где дремят хълми в мрак и лед,от жар и пламнал пущинаквъзви и пак поде напред,залутан из беззвездна шир,Нощта на Нищото допряи мина, и ни лъч, ни зрак,ни бряг сияен той съзря.Повяха гневни ветровесред бурна пенеста тъмаи се обърна той сломенназад, на изток, към дома.При него долетя Елвинги огън блесна в мрака там;по-ярко лумна от елмазна огърлицата й плам.С венец от жива светлинакосите му окичи тя;със Силмарила на челотой пак възви; и сред нощтаотвъд Морето, в Другосвятстрахотен вихър се изви,повял могъщ от Тарменел;там, дето смъртен не върви,понесе го с пронизващ дъхкато смъртта; и през сумракпо изоставени моряна запад той отмина пак.И курс през Вечнонощ избрапо черни, стенещи вълни,там, где потънал бе светът,преди да почнат наште Дни,дордето чу по перлен брягкак пее морският талазнакрай света сред тих прибойот жълто злато и елмаз.Видя безмълвна Планина,където не блести зоранад Валинор, и Елдамаротвъд моретата съзря.Скиталец, бягащ от нощта,в бял залив най-подир дойде —в зелен, прекрасен Елфодом,где чист е въздухът и гдеблестят под Хълма Илмаринсред долината от сребропрозрачни кули в Тирионнад Сенчестото езеро.Там спря; и златни арфи в дарподнесоха му начаса,достойни древни мъдрециразказваха му чудеса.С водачи — седем светлини,във бял елфически костюм,напред през Каласириантой тръгна по забравен друм.Прекрачи в вечния чертог,где времето е като дими Древният Владетел бдинад Планината, в Илмарин;за елфите, за хорски роддочу незнайни думи там,съзря отвъдните неща,навеки забранени там.Сградиха кораб от митрили от елфическо стъклосъс бляскав нос; но без платнаи без потегнато гребло:бе Силмарилът за фенери флаг от жив и ярък пламсама му сложи Елберет,защото тя дойде натам,с криле безсмъртни го дарии с участ го дари една:през небосвода устременда следва Слънце и Луна.От Вечния чутовен хълм,где пеят сребърни чешмиотвъд Великата стена,той като лъч се устреми.Ала възви Накрай Светаи се завърна, закопнялза роден дом сред мрака чер;като Зорница запламтялнадхвърли сивите мъглипред Слънцето да засияй —вълшебство в ранните зоридалеч над Северния край.Отмина Средната земяи чу как смъртните жении деви-елфи стенат в скръбв Години древни, в древни дни.Но участта му повелиподир Луната в вечен бягбезкрай да плува, без да спрена тукашния смъртен бряг;навеки пратеник на пътбез отдих в нощния просторда носи светлия си фар —Задморски вечен Пламотвор.
Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука