Вечна любов

О… господи! Беше облечена като за правене на любов или поне така реагираше той на фланеленото долнище на пижамата, обсипано със звезди и луни, на късата бяла тениска и велурените мокасини.

Тя подръпна тениската си в напразен опит да прикрие по-голяма част от тялото си.

— Обмислях дали да не облека дънки, но съм уморена, а обикновено си лягам така… Удобно ми е, почивам си. Нали разбираш, нищо луксозно.

— Харесваш ми — каза той с нисък и плътен глас. — Имаш наистина уютен домашен вид.

По дяволите. Видът й извикваше у него желание да я схруска.

След като пусна филма, той взе сака, занесе го до дивана и седна на другия му край. Изтегна се, преструвайки се, че се отпуска. Не искаше да я плаши. А истината беше, че бе изключително напрегнат. И нямаше как да е другояче, докато чакаше лесърите да нахлуят. Молеше се Рот да се обади всеки момент и копнееше да целуне вътрешната част на бедрата й.

— Можеш да вдигнеш краката си върху масичката, ако искаш — каза тя.

— И така ми е добре. — Изключи нощната лампа вляво от себе си с надеждата тя да заспи. Защото така щеше да може да обикаля къщата и да дебне, без да я тревожи.

Петнадесет минути след началото на филма тя каза:

— Съжалявам, но смисълът започва да ми се губи.

Погледна я. Беше се свила на кълбо, косата й се беше разпиляла по раменете. Кожата й блестеше леко на светлината на екрана, клепачите й бяха натежали.

Така ще изглежда и на сутринта, когато се събуди, помисли си той.

— Легни си, Мери. Аз ще остана още малко, окей?

Тя се зави с меко кремаво одеяло.

— Да, разбира се. Но, хм, Хал…

— Чакай. Може ли да ме наричаш с… другото ми име?

— Добре. Какво е то?

— Рейдж.

Тя смръщи вежди.

— Рейдж?

— Да.

— Разбира се. Това прякор ли е?

Той затвори очи.

— Да.

— Е, Рейдж… Благодаря ти за вечерта. За това, че се съобразяваш с мен.

Той изруга тихо с мисълта, че би трябвало да му зашлеви шамар, а не да му благодари. Той едва не беше станал причина за смъртта й. Сега тя беше мишена за лесърите. А ако знаеше дори само половината от нещата, които искаше да направи с тялото й, вероятно щеше да се заключи в банята.

— Няма проблеми, знаеш ли — измърмори сънено тя.

— За какво?

— Знам, че искаш да бъдем само приятели.

Приятели?

Тя се усмихна сковано.

— Не искам да мислиш, че съм разбрала погрешно онази целувка пред къщи. Знам, че не беше… е, нали разбираш. Както и да е, не трябва да се страхуваш, че ще си въобразя нещо.

— Защо мислиш, че се тревожа за това?

— Седиш в другия край на дивана, вдървен като пън. Сякаш се боиш, че ще ти скоча.

Той дочу шум отвън и погледът му се стрелна към прозореца вдясно. Но беше само листо, запратено от вятъра в стъклото.

— Не искам да те карам да се чувстваш неловко — каза тя. — Исках просто да… те успокоя.

— Не знам какво да кажа, Мери. — Истината щеше да я ужаси, а вече бе изрекъл достатъчно лъжи.

— Не казвай нищо. Вероятно не трябваше да повдигам въпроса. Всъщност радвам се, че си тук. Като приятел. Разходката с твоя автомобил ми хареса. Както и възможността да изляза навън. Не искам нищо повече от теб, честно. Ти наистина си добър приятел.

Рейдж си пое дълбоко дъх. Откакто беше станал зрял мъж, нито една жена не го беше наричала приятел. Нито беше търсила компанията му по причини, различни от секса.

Той прошепна на Стария заветен език:

— Не ми достигат думи, любов моя. Защото нищо, което ще излезе от устата ми, не е достойно за твоите уши.

— Какъв е този език?

— Родният ми.

Тя наклони глава и го загледа замислено.

— Прилича на френски, но не е. Усеща се и славянско звучене. Да не би да е унгарски или някакъв подобен?

Той кимна.

— В основата си.

— И какво каза?

— Че на мен също ми харесва да съм тук с теб.

Мери се усмихна и отпусна глава.

Веднага щом тя заспа, Рейдж отвори сака и провери дали всички оръжия са заредени. След това обходи къщата и изключи осветлението. Стана тъмно като в рог, но очите му се пригодиха, а сетивата му се изостриха още повече.

Огледа гората зад къщата, моравата вдясно и голямата фермерска къща в далечината. После улицата пред входната врата.

Ослуша се, но не чу нищо повече от стъпките на животните по тревата и вятъра, който профучаваше покрай дървените стени на някогашния хамбар. Навън захладня. Отново обходи къщата, напрегнат, в търсене на места, откъдето би било лесно някой да се промъкне вътре. Ходеше от стая в стая леко като хищник и накрая му се струваше, че ще експлодира.

Провери мобилния си телефон. Беше включен и оставен на звук. И имаше обхват.

Изруга. Продължи още известно време да крачи из къщата.

Филмът свърши. Пусна го отново — в случай че тя се събуди и поиска да узнае защо е още в дома й. След това отново обходи първия етаж.