Вариант 13

После изведнъж хвана ръката на Карл. Стисна я здраво; дланта му беше суха като пергамент. Тигровите очи прогориха очите на Карл, възрастният мъж примигна да разкара сълзите и те потекоха по обрулената му кожа.

— Тя е избрала вас. И дълбоко в двуличната си, пълна със съмнения душа аз се радвам, че сте тук. Севги за пореден път се готви да премине граници, които друг е начертал. И този път аз няма да я разочаровам, както направих преди четири години.

Той изтри ядно сълзите си.

— Този път ще застана зад дъщеря си — каза той. — Но ти трябва да ми помогнеш, Карл, за да не я разочаровам отново.

Комплексът „Хааг“ разкъсва системите на Севги като вакуум в космически кораб, получил внезапна пробойна. Клетките се пукат, изтичат жизненоважни флуиди. Отломките се носят наоколо, имунната й система залита, напъва се отчаяно, присламчва се към антивирусните препарати, влени отвън, и въпреки това се проваля. Дробовете й започват да се пълнят с течност. Бъбречните й функции се забавят и трябва да бъдат стимулирани изкуствено, та бъбреците й да не се пръснат. Системи, които вливат, системи, които изливат. Натрупването на отпадъчни вещества в организма започва да й причинява болка.

Става й все по-трудно да запази ясната си мисъл дори за кратък период.

Едва когато в-форматът й стана непосилен, когато нарушената концентрация започна да я вади непрекъснато оттам като някой скучаещ призрак, тя му позволи да я види на живо.

Той седеше до леглото й, изпаднал в шок.

Смяташе, че се е подготвил психически, но стомахът му се обърна като от силен удар при вида на стопилата се плът по костите й, на кухите очи и хлътналите бузи. Направи опит да се усмихне, но изражението угасваше на пресекулки по лицето му, както Севги във виртуалния формат. Видяла смущението му, тя се усмихна на свой ред, само че нейната усмивка беше ярка, като лампа, хвърляща светлината си през изтънялата тъкан на лицето й.

— Изглеждам ужасно — промълви. — Нали?

— Пак си забравила да обядваш, признай си.

Тя се засмя, но смехът й бързо премина в кашлица. Ала той видя погледа в очите й и разбра, че му е признателна за шегата. Опита се да почерпи някаква утеха от това.

Седеше до леглото.

Държеше ръката й.

— Кажи ми една тайна.

— Какво? — Мислеше, че е заспала. Малката стая тънеше в сумрак и тишина сред покоя на болницата нощем. Мракът притискаше гръд към стъклото на прозореца и се процеждаше в стаята. Машините му намигаха с мъничките си червени и жълти очички, шепнеха си нещо, чертаеха неразбираеми синьо-зелени графики по мониторите, обрисувайки онова, което се случваше в тялото на тяхната повереница. Нощната лампа хвърляше златист овал върху леглото и смътния силует на Севги под чаршафите. Лицето й оставаше в сянка.

— Хайде — изграчи тя. — Чу ме. Кажи ми какво точно се случи на Марс. За Гутиерес и теб.

Той примигна да облекчи очите си след дългото безцелно взиране в сумрака.

— Нали уж разкри всичко сама?

— Нищо де, сега ти ми кажи. Права ли бях?

Той обърна поглед назад, към тухли от миналото си, с които не беше опитал да построи нищо през годините. „Това е друг свят и друго време — беше му казал веднъж Съдърланд. — Научи се да го загърбваш.“

— Близо беше — призна той.

— Колко близо? Хайде, Марсалис, изплюй камъчето. — Тих смях се издигна откъм нея като ехо от кладенец. — Изпълни последното желание на една умираща жена.

Устата му се стисна в тънка линия.

— Гутиерес нямаше нищо общо с факта, че спечелих лотарията — каза той. — Мерките за сигурност там са драконовски, н-джиновете — многобройни и последно поколение. А и по принцип не е лесно да нагласиш нещо, което в основата си разчита на случайност, и то да го нагласиш така, че пак да изглежда случайно. За такова нещо ти трябва слабо място.

— Което беше?

— Същото както винаги. Човешкият фактор.

— Ах, тези човеци. — Тя се засмя отново, малко по-силно този път. — Макар че сигурно има смисъл в това. Можеш да им имаш доверие колкото на джизъслендски проповедник в компанията на девойче от църковния хор, нали?

Той се усмихна.

— Нещо такова.

— И кой точно човек изработи ти?

— Нийл Дилейни. — Споменът доведе със себе си и слаба доза презрение, но годините бяха отнели остротата му и сега му изглеждаше по-скоро смешно. — По онова време беше районен администратор в Бредбъри.

— Сега е в надзорния съвет.

— Да, знам. Марс се отразява добре на някои хора. — Карл откри, че е започнал да се отпуска. Думите му идваха по-лесно сега, на слабата светлина от нощната лампа. Само те двамата в мрака и тишината. — Дилейни продаваше на китайците. Фалшифицираше докладите за определени парцели, като намаляваше драстично оценките, отписваше ги като терени с нисък потенциал, така че да останат извън вниманието на КОЛИН. По този начин екипите на Новия народен дом можеха да предявят претенции за парцелите, като си спестят разходите за проучвателна дейност и оценка.

— Копеле гадно! — Но думите й бяха само тих призрак на гняв и възмущение, личеше си, че истинските чувства не са й по силите.