Вариант 13

— Съдърланд твърдеше, че за обикновените хора е по-лесно — тихо каза той. — Вие сте по-добри в метафорите и повече вярвате в тях. Каза, че аз трябвало да намеря нещо друго. И докато не го открия, съм щял да си остана блокиран.

— Съдърланд също е тринайска, нали?

— Да.

— И защо той е успял, а ти — не?

Карл кимна.

— Именно. Той ми даде пътека. Функциониращ заместител на вярата.

— Който беше?

— Каза ми да си направя списък, да не казвам на никого за него и да се съсредоточа върху точките му. Единайсет неща, които бих искал да направя рано или късно в рамките на оставащия ми живот. Неща, важни за мен, неща, които си заслужават усилието.

— Защо не ги закръглихте на десет?

— Броят не е важен. Десет, единайсет, дванайсет, няма значение. Все пак списъкът не трябва да е много дълъг, за да не те обезкуражи, но иначе няма ограничения, просто си избираш едно число и си правиш списък. Аз избрах единайсет. — Той се поколеба отново и я погледна почти извинително. — И си дадох сметка, че за девет от тях трябва да съм на Земята.

Болничната тишина ги затисна отново. Карл я видя как обръща глава към прозореца.

— И изпълни ли ги вече всичките? — тихо го попита тя.

— Не. Още не съм. — Той се изкашля и смръщи чело.

— Но напредвам. И наистина се получава. Съдърланд беше прав.

За известно време му се стори, че Севги не го слуша, че се е загубила в мрака от другата страна на прозореца. После косата й прошумоля като суха слама по възглавницата и тя отново обърна глава към него.

— Искаш ли да ти кажа една моя тайна?

— Да.

— Преди три години планирах да убия един човек.

— Сериозно?

— На всеки му минават такива мисли през главата. Само че при мен наистина беше сериозно. Седнах и планирах всичко. По онова време познавах разни хора, настоящи и бивши ченгета, които ми бяха задължени. Имаше една злополука, убийство по непредпазливост, когато още бях патрулиращ полицай с няма и две години стаж, зелена и неопитна колкото си щеш. — Севги се закашля леко, после продължи: — Историята е дълга и няма да те отегчавам с подробности. Ще кажа само, че ставаше дума за разпит, който излязъл от контрол. Мои колеги работеха по случая, аз също го следях отблизо. Сигурно ще кажеш, че съм била съучастник, волен или неволен. От вътрешния отдел определено се опитаха да ми го пришият. Притиснаха ме и ми предложиха имунитет, ако пропея. Но не можаха да докажат, че съм била в стаята, а аз от своя страна не казах нищо. Което буквално им провали обвинението. Така че преди три години, девет години след онзи случай, по улиците на Ню Йорк се разхождаха хора, които дължаха значките си на мен. И други, които трябваше да отидат в затвора, но им се размина. Можех да го направя, Карл. Можех да го осъществя на практика.

Пак се закашля. Той я вдигна да седне, сложи хартиена кърпичка до устните й и я държа така, докато Севги не изхрачи всичко, което задръстваше дробовете й, след това й избърса устните. Даде й да пийне вода и я положи внимателно на възглавницата. Попи с друга кърпичка потта от челото й и зачака дишането й да се успокои.

После се приведе по-близо до нея.

— И кого искаше да убиеш?

— Шибаната Ейми Уестхоф — горчиво каза тя. — Шибаната кучка, която уби Етан.

— Нали каза, че са били от специалните части?

— Да. Но все някой им е снесъл информацията, разбрал е за Етан и е уведомил представителя на АГЛОН в общината. В Истанбул ти казах, че Етан излизаше с една руса мажоретка от отдела за инфопрестъпления, помниш ли?

— Смътно.

— Това е въпросната Уестхоф. Няколко дни след като Етан се премести при мен, тя ме причака в коридора пред кабинета ми, засипа ме с обиди и заплахи, направо беше пощуряла. Каза, че ще стъжни живота и на двама ни, ако не се откажа от Етан.

— Знаела ли е за него тогава?

— Не знам. По-скоро не. Защото ако е знаела, щеше да го използва още когато Етан се е опитал да скъса с нея.

— Може да го е използвала, но той да не ти е казал.

Това определено я накара да се замисли. Докато тя мълчеше и се взираше в нищото, Карл разкърши врата и раменете си — започваха да се схващат.

— Не, мисля, че по онова време не е знаела — каза накрая Севги. — Може да е подозирала нещо нередно. Ако трябва да съм съвсем честна, и аз бях започнала да се досещам още преди Киган да се появи и всичко да излезе на бял свят. Така де, това е от нещата, за които ние жените си фантазираме понякога, волно или неволно. Толкова много пропаганда, целяща да внуши страх. Всичките предупреждения и паниката, които всъщност са адски секси, всеки път, когато някой се измъкне от Симарон или Танана. „Истината за тринайските“, как да ги разпознаваме, по какво се различават от нормалните мъже. Предупредителни табели, безплатни телефонни линии за консултации, сайтове за публична информация, да не говорим за медийните циркове. Веднъж чаках при адвоката си и в едно женско списание прочетох статия, озаглавена „С тринайска ли спите — тринайсет признака, които ще ви подскажат отговора“. Всякакви простотии от този сорт.