Вариант 13

Това преобърна стомаха му за миг. Физическият контакт беше едно от нещата, които виртуалната технология още не беше довела до съвършенство, и неписаните правила за поведение във в-среда не препоръчваха докосването. Като се изключи евтиното и учудващо незадоволително виртуално порно, до което беше прибягвал по време на военната си служба, не помнеше да е докосвал повече от десетина пъти друг човек във виртуална среда, а дори и тогава най-често ставаше въпрос за случаен допир. Сега усети ръката на Севги Ертекин като през дебела ръкавица и неприятното чувство на объркване и смут само раздуха угасващите въглени на гнева му.

— Искам да останеш с мен — каза тя. Сведе поглед към ръцете им, сякаш се опитваше да различи детайл, за чието съществуване не беше сигурна. — Няма да ми е лесно. Мурад — баща ми — ще страда много. Нортън е разпънат на кръст. Всички други са твърде далеч, а отношенията ни и без това охладняха след случилото се с Етан. Ако ги помоля, ще дойдат, но самата аз няма да знам какво да им кажа. Което означава, че оставаш само ти, Карл. Ти си чист. Искам да ми помогнеш да приключа с това.

„Чист?“

— Спомена за две услуги — напомни й той.

— Да. — Севги пусна ръката му и пак се загледа в течението на водата. — Мисля, че знаеш каква е другата.

Той стоеше до нея и гледаше ленивата вода на потока. Накрая каза:

— Добре.

44.

Чакаше Нортън в коридора пред отделението за посетители и кабинките на в-формата. Служителят на КОЛИН излезе с подпухнали очи; примигваше, сякаш светлината в коридора му е твърде ярка.

— Трябва да говоря с теб — каза Карл.

Нортън се намръщи.

— Точно сега ли?

— Тя няма да се подобри, Нортън. По-добре свиквай с тази мисъл и се хващай на работа.

— Какво искаш?

— Чете ли показанията, които дадох пред ССР?

— Не, аз… — Нортън затвори за миг очи. — Да, хвърлих им един поглед. И какво?

— Някой е изпратил Онбекенд да ме елиминира. Най-вероятно същият, който е наел Кармен Рен да партнира на Мерин, същият, който е уредил Мерин да се върне на Земята. Разследването не е приключило, не сме го преполовили дори.

Нортън въздъхна.

— Да, Севги тъкмо ми обясни същото надълго и нашироко. Не е нужно да ме убеждаваш. КОЛИН ще поднови разследването, с най-висок приоритет. Службите за сигурност на Ръба вече работят. В момента обаче…

— Няма да мръдна оттук, докато не приключим.

— Да, Севги и по този въпрос беше изрична. — Нортън се опита да мине покрай него. Карл пребори желанието си да го стисне за рамото и да го обърне. Вместо това отстъпи бързо назад и опря ръка в стената, за да препречи пътя му. Нортън наби спирачки, изскърца със зъби и стисна юмруци.

— Какво искаш от мен, Марсалис?

— Две неща. Първо, искам да убедиш Ортис, че е от полза за всички ни да ме задържи като консултант или като каквото там прецени, стига да не ме предава под юрисдикцията на АГЛОН. Снощи ми се обадиха от брюкселския офис и по всичко личи, че нямат търпение да ме приберат под крилото си.

— Ортис току-що излезе от интензивното. Не е в състояние да…

— Тогава говори с някой друг. Не искам да се боря едновременно и с АГЛОН, и с кукловода на Онбекенд.

Нортън си пое дъх през зъби.

— Добре. Следобед ще говоря с Никълсън и ще му предам молбата ти. Друго?

— Искам да притиснеш Колониалните власти. Искам да говоря с Гутиерес.

КОЛИН имаше малък административен комплекс в центъра на Оукланд. Там разполагаха с необходимата техника за връзка с Марс. Нортън уреди автокоптер на ССР да ги откара през залива и лимузина на КОЛИН да ги чака на хеликоптерната площадка. Направи всичко това с автоматизма на зает човек, който шофира по познатия път към дома. Докато бяха в лимузината, се свърза с дежурния техник и му поръча да подготви връзката.

Севги прогаряше мозъка му като дамга: застанала със сухи очи до малкия поток, премълчаваща толкова много неща. И той до нея, премълчаващ толкова много неща.

Бюрократщината на Колониалната полиция се отличаваше със свирепост и удивително самомнение. В сравнение с отправената им понастоящем молба задържането и разпитът на Гутиерес беше нищо работа — това ченгетата от Колониалната го можеха и с вързани очи, по своя си макар и грубоват начин. Но, виж, оторизирана междупланетна комуникация между техен задържан и човек извън редиците на КОЛИН явно беше нещо ново и нямаше прецедент и установени процедури. На три пъти го прехвърляха към по-висшестоящи офицери, докато не попадна на такъв, който разбра важността на въпроса. А и разстоянието не помагаше особено — в момента Марс отстоеше на двеста и петдесет милиона километра от Земята и времето на трансмисията беше тринайсет — тринайсет и половина минути във всяка посока. Почти половин час, докато чуеш отговора на въпроса си. Изглеждаше някак емблематично, като си помислиш.

Марсалис крачеше пред стаята и току минаваше пред прозорчетата на вратата. Нортън изпитваше подличко задоволство, че е изключил тринайската от подготвителния етап, макар да си даваше сметка, че това е просто човешкият вариант на котарака, който маркира с пикня територията си.