Вариант 13

„… някой във фамилиите… трябваше рано или късно да поеме инициативата… просто войната е напълно лишена от смисъл…

… не знам, Марсалис, да не мислиш, че са ми казвали всичко?… От мен се искаше само да осигуря превоз на онзи тип, щото това ми е работата, знаеш го.“

На някакъв етап в разпокъсания от половинчасови паузи разпит нещо в Гутиерес се пречупи. Страх, висящите обещания за протекция от страна на КОЛИН, навярно и разочарованието от прекараното в ареста време в напразно очакване фамилиите да го измъкнат — така или иначе, негодуванието му изведнъж припламна и се изля във вид на открит гневен бунт…

„… виж, аз съм само шибан корморан, човече, наемна работна ръка, не е като да имам кръвно родство с някой от тях, защо ще ми казват каквото и да било извън преките указания във връзка със задачата ми…

… е, очевидно е някой, който ще спечели от прекратяването на войната с Марс, не е нужно аз да ти го казвам…

… да, да, наредиха ми да заобиколя протоколите за кацане и да сваля онзи тип в крайбрежните води на Калифорния…

… не, не казаха защо… нали ти казах…

… да, разбира се, че му показах как да задейства аварийно криогела… как иначе би оцелял при сблъсъка…“

И в комплект с негодуванието — постоянен прилив на самосъжаление и оправдания:

„… да, точно така, мамка му, случаен инцидент си беше. Злополука. Мислиш ли, че нарочно съм нагласил нещата така, че да пътува буден? Да не мислиш, че бих се занимавал с подобни гадости, ако имах избор? Трябваше да се събуди на две седмици от Земята, а не от Марс… ако зависеше от мен, и това нямаше да направя. Казах им, че е рисковано да изключа н-джина две седмици след излитането, казах им, че това може да предизвика верижна реакция и да изключи непредвидено криогнездото на техния човек, но кой да ме чуе, щото какво ли разбирам аз, шибаният експерт…

… щото, ако изключиш н-джина на две седмици от дома, земният контрол на КОЛИН ще прати спасителен кораб, който да разбере какво е станало. Няма начин да не прати. Защото не искат повреден кораб да им се изтърси на нанокулата, не могат да си позволят лоша реклама. Но ако се изключи две седмици след началото на траекторията, а после корабът измине оставащото разстояние гладко, макар и без радиовръзка, наземният контрол ще рискува да го приеме, ще разчита на автоматичните системи. Нали ги знаеш какви са онези копелета, стане ли въпрос за разходи…“

Откровенията му продължаваха цели два часа дори след като се изрежеха принудителните паузи. Отпорът на инфохакера се беше сринал като пропукана язовирна стена. Карл пускаше записа отново и отново, защото иначе мислите му щяха да се върнат към Севги Ертекин. Слушаше, докато казаното от Гутиерес не започна да преминава през главата му без съпротивление, докато не се превърна в ритмичен шум, лишен от конкретно значение като хаотичния десен от светли и тъмни прозорци на сградите отсреща.

Видя я да влиза отново в бара, смръщила лице, в ръкава й се просмуква кръв от раната в рамото. Гърлото му се свива при вида на кръвта, а после тя му казва, че е добре, и той си отдъхва с облекчение, а после…

„… кръв“ — чу се от записа сигурно за стотен път.

„… не е като да имам кръвно родство с някой от тях…“

Карл смръщи вежди. Удари паузата и върна назад. Записът заломоти на бързи обороти, после се завъртя отново. Гутиерес, обиден на целия свят.

„Виж, аз съм шибан корморан, човече, наемник, не е като да имам кръвно родство с някой от тях…“

Карл чу собствения си глас и гласа на Бамбарен, разнасяни от вятъра, който брулеше билото на Саксайхуаман.

„Фамилиите споделят обща неприязън към твоя вид, Марсалис. И ти много добре го знаеш.“

„Да. Споделяте и сантиментална привързаност към кръвното родство, но това…“

Изправи рязко гръб. Превъртя записа назад и още веднъж изслуша казаното, връзката, която не беше забелязал преди.

„Това трябва да е.“

Върна още назад и се заслуша напрегнато в излиянията на инфохакера.

„… очевидно е някой, който ще спечели от прекратяването на войната с Марс… не е нужно аз да ти го казвам…“

„Това трябва да е, проклет да съм!“ Взираше се в откровението, разкрило се пред погледа му под яркото лазерно сияние на настолната лампа. Осведомеността на Бамбарен за процедурите с момчетата в проекта „Поборник“. Хвалбите на Грета Юргенс и любезно уклончивият отговор на Бамбарен, когато Карл го попита директно. Двете неща се сблъскаха в главата му.

„Създал си собствена бизнес ниша благодарение на мирното си съвместно съществуване с Инициативата, при това отношенията ви процъфтяват, ако съдя по казаното от Грета.“

„Не вярвам Грета Юргенс да е обсъждала с теб деловите ми отношения.“

„Така е, само се опита да ме сплаши с тях. Намекна, че си се сдобил с влиятелни приятели, които държиш изкъсо.“

„… някой, който ще спечели…“

„… сантиментална привързаност към кръвното родство…“

Това трябваше да е.

Мисълта колко близко е бил да корените на загадката го връхлетя през вълните от умора и му завъртя главата като силно питие.

„През цялото време, през цялото шибано време сме били на една крачка. Само чакай да кажа на…“

„Севги.“