Unknown

Отидох някъде в четири без двайсет, когато според мен хората обикновено пият чай, но заварих госпожа Трентам да седи сам-сама сред сребърните прибори и порцелановите сервизи.

- Къде са влюбените гугутки? - попитах, след като влязох в дневната.

- Доколкото, Дафни, познавам грубия ти език, вероятно имаш предвид сина ми и госпожица Салмън. Тръгнаха си за Лондон.

- Надявам се, заедно? - попитах аз.

- Да, макар че не проумявам какво толкова е намерило в нея милото момче. - Госпожа Трентам ми наля чаша чай. - Лично на мен тя ми се видя изключително скучна.

- Може пък да е оценил ума и хубостта и - престраших се да предположа точно когато при нас в дневната дойде майорът.

Усмихнах му се - познавах го още от малка и с времето бях започнала да го възприемам едва ли не като роден чичо. Само не разбирах едно - как е могъл да се влюби в такава вещица като Етел Хардкасъл.

- И Гай ли си тръгна? - попита майорът.

- Да, върна се в Лондон заедно с госпожица Салмън - потвърди за втори път госпожа Трентам.

- О, колко жалко! Стори ми се прекрасно момиче.

- Понеже си кон с капаци и не виждаш по-далеч от носа си - отсече жена му.

- Лично аз имам впечатлението, че Гай дава мило и драго за нея - намесих се с надеждата да получа някакъв отклик.

- Опазил ни Бог! - сопна се госпожа Трентам.

- Опасявам се, че Бог няма нищо общо с това - подметнах, понеже се бях настроила войнствено.

- Затова пък аз имам - натърти домакинята. - Нямам никакво намерение да допусна синът ми да се ожени за дъщерята на някакъв уличен търговец от Ист Енд.

- Какво толкова, като се ожени за нея! - намеси се майорът. - В края на краищата нали и дядо ти е бил уличен търговец!

- Престани, Джералд. Дядо ми е основал и е наложил изключително преуспяло предприятие в Йоркшир, а не в Ист Енд.

- Значи само мястото е друго - подметна мъжът и. - Спомням си много добре, баща ти ми е казвал, при това с неприкрита гордост, че дядо ти е положил началото на „Хардкасъл“ в някаква порутена колиба в Хъдърсфийлд.

- Джералд... Сигурна съм, че баща ми е преувеличавал.

- Никога не ми е правил впечатление на човек, склонен да преувеличава - възрази майорът. - Точно обратното, на никого не цепи басма.

- Да де, но е било много отдавна - заувърта госпожа Трентам.

- И не само това! Подозирам, че някой ден децата на Ребека Салмън ще ударят в земята такива като нас - добави мъжът и.

- Джералд, престани да употребяваш уличен език. Всички ние сме повлияни от онзи драматург социалист - господин Шоу, и от ужасния му „Пигмалион“, който лично според мен е писан именно за госпожица Салмън.

- Едва ли - възразих аз. - В края на краищата Беки ще завърши Лондонския университет със степен „Бакалавър на хуманитарните науки“, а това е повече, отколкото целият ми род е успял да постигне за единайсет века.

- Дори и да е така - знаеше си своето госпожа Трентам, - това едва ли са качества, които ще помогнат на Гай да се издигне във военното поприще, особено сега, когато полкът му е прехвърлен на служба в Индия.

Тази новина ми дойде като гръм от ясно небе. Бях почти сигурна, че Беки не знае.

- А когато синът ми се върне в родината - продължи домакинята, - аз ще се постарая да му намеря достойна спътница в живота, която да има добро потекло, достатъчно пари и може би мъничко ум в главата. Заради дребнави предразсъдъци Джералд не успя да стане командващ на полка, но можете да бъдете сигурни, че няма да допусна същото да сполети и Гай.

- Аз просто не ставах за командващ - напомни намусен майорът. - Сър Данвърс бе далеч по-подготвен за длъжността, пък и не знам друг освен теб да е искал да получа назначението.

- Въпреки това смятам, че при тези резултати на Гай във военната академия „Сандхърст“...

- Е, не беше сред изоставащите - напомни мъжът и. - Това едва ли е особено постижение.

- Все пак за героизъм, проявен на бойното поле, бе удостоен с медал и...

Майорът изсумтя отегчено, от което разбрах, че води този разговор вероятно за стотен път.

- И така - продължи госпожа Трентам, - повече от сигурна съм, че с времето Гай ще стане командващ на полка, и дори нямам нищо против да споделя с вас, че вече съм набелязала момиче, което да му помага в трудния възход. В края на краищата съпругата или създава, или проваля кариерата на мъжа, така да знаеш, Дафни.

- Поне в това съм напълно съгласен с теб, скъпа - прошепна господин Трентам.

Прибрах се в Лондон донякъде успокоена, че след такъв скандал Беки сигурно ще скъса с Гай. Колкото повече го виждах този негодник, толкова по-голямо недоверие изпитвах към него.

Когато по-късно същата вечер влязох в жилището, заварих Беки да седи на канапето, разплакана и разтреперана. Тя ми разказа своята версия за случилото се - според нея истинско бедствие, после обаче уточни, че Гай и е направил предложение за женитба.

Тъкмо се канех да и съобщя за Индия, когато приятелката ми възкликна:

- Тази жена ме мрази!

- Още не те е оценила - ето какво помня, че отговорих. - Затова пък майорът е във възторг от теб.

- Много мило от негова страна - рече Беки. - Знаеш ли, разведе ме из имението.