Unknown

Чак след безразсъдното й посещение при Джон Д. Уд чух за пръв път името на Чарли Тръмпър и за неговите амбиции. И цялата дандания само защото, моля ви се, Беки била продала сергията му, без да го попита! Сметнах просто за свой дълг да изтъкна, че двама от предците ми са били обезглавени, защото са се опитали да задигнат графства, а един е бил хвърлен за държавна измяна в Тауър - ето на, помислих си, и аз имах родственик, прекарал последните си дни недалеч от Ист Енд.

Както винаги, Беки знаеше, че е права.

- Но това са някакви си сто лири стерлинги - току повтаряше тя.

- С които ти не разполагаш.

- Затова пък имам четирийсет и съм убедена, че вложението е чудесно, ето защо надали ще ми бъде особено трудно да събера останалите шейсет. Така де, Чарли е в състояние да продаде лед и на ескимосите.

- А как смяташ да управляваш магазина, докато него го няма? - попитах аз. - Между лекциите ли?

- Стига си ми се подигравала, Дафни. Веднага щом се върне от фронта, Чарли ще поеме магазина. Едва ли ще се наложи да чакам още дълго.

- Войната свърши преди няколко седмици - напомних и аз. - А от твоя Чарли - ни вест, ни кост.

- Чарли изобщо не е мой - бе единственото, което отвърна моята приятелка.

И така, следващите трийсет дни я държах под око - и на слепите вече бе ясно, че тя няма да намери парите. Но беше прекалено горда, за да го признае. Ето защо реших, че е време да посетя отново Ромфорд.

- Какво неочаквано удоволствие, госпожице Харкорт-Браун! - възкликна майката на Беки, когато и се изтърсих като гръм от ясно небе в малката къщурка на Бел Вю Роуд.

В свое оправдание ще изтъкна, че щях да предупредя госпожа Салмън за предстоящото посещение, стига тя да имаше телефон. Но преди да са изтекли трийсетте дни, исках да получа сведения, които можеше да ми предостави единствено тя - сведения, които щяха да спасят не само доброто име на дъщеря и, но и нейните пари, - затова не смятах да се доверявам на пощата.

- Да не би да е станало нещо с Беки? - бе първото, което попита госпожа Салмън, щом ме видя на прага на дома си.

- Не се притеснявайте - успокоих я аз. - Момичето никога не е било в по-добра форма.

- Откакто умря баща и, вечно съм на тръни - сподели госпожа Салмън.

Поведе ме с едва доловимо куцукане към дневната, която светеше от чистота, точно както в деня, когато приех първата покана дай погостувам. Върху масата в средата на помещението имаше купа с плодове. Молех се само госпожа Салмън да не идва на Челси Терас номер деветдесет и седем, без да ме е предупредила най-малко месец предварително.

- С какво мога да ви бъда полезна? - попита майката на Беки веднага щом госпожица Роуч бе пратена да запари чая в кухнята.

- Смятам да вложа малко пари в магазин за плодове и зеленчуци в Челси - подхванах аз. - Джон Д. Уд ме увери, че предложението е разумно, въпреки че в момента има недостиг на храни и все по-големи търкания с профсъюзите... Било достатъчно да намеря много опитен управител.

Усмивката на госпожа Салмън бе изместена от изумление.

- Беки не може да нахвали някакво момче, казва се Чарли Тръмпър, та съм дошла да чуя и вашето мнение за въпросния господин.

- Той надали може да бъде наречен „господин“ - отсече без колебание моята домакиня. - По-скоро спада към категорията на неуките нехранимайковци.

- О, страшно съм разочарована - завайках се аз. - Особено след като Беки остави у мен впечатлението, че покойният ви съпруг е имал отлично мнение за младежа.

- Да, като търговец на плодове и зеленчуци си разбира от работата. Дори ще стигна дотам да кажа, че според господин Салмън младият Чарли някой ден ще надмине дори дядо си.

- А той добър ли беше?

- Сама разбирате, не съм си имала взимане-даване с подобни типове - натърти госпожа Салмън, - но от други съм чувала, че дядото е най-добрият търговец, живял някога в Уайтчапъл.

- Чудесно - рекох аз. - А дали младежът е почтен?

- Не съм чувала да го обвиняват в непочтеност - призна майката на Беки. - А и Бог ми е свидетел, не подвива крак, много е работлив, но ако позволите, госпожице Харкорт-Браун, едва ли е ваш тип.

- Мисля, госпожо Салмън, да го назнача управител на магазин, а не да го каня да ме придружи в кралската ложа на хиподрума „Аскот“.

Точно тогава госпожица Роуч се появи отново заедно с подноса с чая, към който имаше пастички и еклери, обилно полети с крем. Оказаха се толкова вкусни, че посещението ми продължи далеч над предвиденото.

На другата сутрин се отбих в кантората на Джон Д. Уд и платих останалите деветдесет лири стерлинги. Сетне наминах към адвоката си, който състави договор - не разбрах нищичко от него.

След като Беки узна какво съм направила, аз го ударих на пазарлък и извъртях нещата така, сякаш ще спечеля кой знае колко от сделката: знаех, че не го ли докажа, момичето ще се разсърди, задето му се бъркам.