Unknown

- Но нали оставаха цели две седмици - затюхка се Чарли, докато развързваше престилката.

- За това не знам, господин Тръмпър, знам само, че госпожица Беки настоя да побързате.

- Пратила ли е да повикат акушерка? - попита Чарли и заряза клиента, чийто ред на опашката беше дошъл, после си грабна палтото.

- Нямам представа, драги ми господине.

- Добре тогава. Поеми магазина, днес надали ще се върна.

Чарли остави усмихнатите хора на опашката и хукна към номер деветдесет и седем. Изкачи на бегом стълбите, отвори рязко вратата и влетя в спалнята на Беки. Седна на крайчеца на леглото и хвана ръката и. И двамата мълчаха.

- Прати ли да повикат акушерка? - попита той накрая.

- То оставаше да не е пратила - заяви някой от прага и в стаята влезе едра жена.

Беше облечена в стар кафяв дъждобран, който и беше малък, и носеше черна кожена чанта. Едва дишаше - очевидно се бе затруднила с изкачването на стълбите.

- Аз съм госпожа Уестлейк, работя към болница „Свети Стефан“ - оповести дебеланата. - Дано не съм закъсняла. - Беки кимна, а акушерката насочи вниманието си към Чарли. - Вие идете да кипнете вода, и по-чевръсто.

Каза го като човек, несвикнал да му се противоречи. Без да продума, младежът скочи от леглото и изхвърча от стаята.

Госпожа Уестлейк остави голямата чанта на пода и се зае да мери пулса на Беки.

- На какви промеждутъци са контракциите? - попита тя делово.

- На двайсетина минути - отговори родилката.

- Чудесно. Значи не ни остава да чакаме дълго.

На прага се появи Чарли, понесъл леген топла вода.

- Какво друго да направя?

- Донесете ми всички чисти кърпи, които ви се намират, с удоволствие ще пийна и чаша чай.

Чарли отново изскочи от спалнята.

- В случаи като този мъжете само се пречкат - отсече госпожа Уестлейк. - Човек трябва постоянно да им намира работа.

Беки тъкмо понечи да обясни на жената кой всъщност е Чарли, и поредната контракция я преряза.

- Дишай дълбоко и бавно, миличка - насърчи я мило акушерката, а Чарли се върна с три кърпи и чайник вряла вода. Госпожа Уестлейк дори не се обърна да види кой е и продължи: - Оставете кърпите върху скрина, излейте водата във възможно най-големия леген и пак сложете чайника на огъня, за да разполагам с достатъчно топла вода.

Чарли пак излезе, без да каже и дума.

- Де да можех и аз да го командвам така - рече възхитена Беки.

- О, не се притеснявай, миличка. Моя не мога да го накарам и един хляб да купи, а имаме седем деца.

След две-три минути Чарли отвори вратата с крак и донесе при леглото поредния леген с вряла вода, над която се виеше пара.

- На масичката отстрани - посочи госпожа Уестлейк. - И гледайте да не ми забравите чая. После донесете още кърпи.

Беки простена.

- Хвани ме за ръката и дишай дълбоко - посъветва я акушерката.

Не след дълго младежът отново влезе с поредния чайник топла вода и веднага получи нареждане да го изсипе в легена и пак да го сложи на огъня. След като той свърши и това, госпожа Уестлейк му рече:

- Чакайте отвън, ще ви повикам.

Чарли излезе и затвори тихо вратата след себе си.

Имаше чувството, че е направил безброй чаши чай и е донесъл безброй чайници гореща вода, че винаги се е появявал точно когато не трябва, докато накрая не го отпратиха от спалнята. Той заснова напред-назад из кухнята, страхуваше се от най-лошото. После чу жално гласче.

Беки загледа от леглото как акушерката вдига детето и за едното краче и го потупва лекичко по дупето.

- Това е най-хубавият миг - каза госпожа Уестлейк. - Приятно е да мислиш, че си помогнал на този свят да се появи човек.

Тя пови новороденото в една от кърпите и го подаде на майката.

- Какво е?

- Опасявам се, че е момче - усмихна се акушерката. - Значи светът няма да отбележи никакъв напредък. Следващия път се постарай да е момиче - грееше в усмивка тя. - Ако господинът още има желание де - допълни госпожа Уестлейк и посочи с палец затворената врата.

- Ама той... - опита да поясни Беки.

- Знам, знам и без да ми казваш. Всички мъже са един дол дренки. - Госпожа Уестлейк отвори вратата на спалнята и затърси с поглед Чарли. - Готово, господин Салмън. Престанете да се цупите и елате да видите сина си.

Чарли връхлетя като хала, насмалко да събори акушерката. Застана в края на леглото и се взря в мъничкото човече в ръцете на Беки.

- Леле, че грозник! - възкликна младежът.

- Знаем кой носи вината за това - засмя се госпожа Уестлейк. - Да се надяваме, че няма да му счупят носа. При всички положения, както обясних на жена ви, дано следващото ви дете е момиче. Между другото, как ще го кръстите това юначе?

- Даниъл Джордж - отсече без колебание Беки. - На баща ми - поясни тя и погледна Чарли.

- И на моя - допълни той, после отиде в горния край на леглото и прегърна родилката.

- Е, трябва да тръгвам, госпожо Салмън. Но утре сутринта ще намина отново.

- Всъщност името ми е госпожа Тръмпър - пророни тихо Беки. - Салмън съм по баща.

- О, така ли - притесни се за пръв път акушерката. - Явно в списъка с повикванията са объркали имената. Е, до утре, госпожо Тръмпър - рече тя и излезе.

- Госпожа Тръмпър ли? - учуди се Чарли.