Unknown

- Нямам представа - засмя се Беки. - Вече проведох дълъг-предълъг разговор с господин Снедълс и му предложих да купим магазина, той обаче не дава и да се издума. След смъртта на жена си живее единствено заради книжарницата.

- На това живот ли му викаш! - възкликна Чарли. - По цял ден бърше праха по старите книги и реди древни ръкописи.

- На него му е достатъчно и да седи и да си чете Уилям Блейк и любимите военни поети. Господин Снедълс е доволен, ако продаде и една-две книги на месец, стига магазинът му да стои отворен. Така де, не всеки иска да става милионер, както Дафни не се уморява да ми напомня.

- Сигурно е така. Защо не предложим на Снедълс сто и петдесет лири стерлинги за книжарницата, а после да му взимаме наем, например десет гвинеи годишно? Така, след като старецът умре, магазинът веднага става наш.

- На теб, Чарли Тръмпър, трудно ще ти ще угоди, но щом искаш, ще опитам.

- Да, искам, Ребека Салмън, действай.

- Ще направя всичко по силите си, но ако случайно си забравил, нека ти напомня, че в скоро време предстои да раждам, освен това се опитвам да защитя бакалавърска степен.

- Да, нагърбила си се със сто неща, а не е редно. Но вероятно ще се наложи да осъществиш още един удар.

- Още един удар ли?

- „Фодъргил“.

- Магазинът на ъгъла.

- Точно така - потвърди Чарли. - А ти, госпожице Салмън, знаеш как гледам на ъгловите магазини.

- Знам, знам, господин Тръмпър. Знам освен това, че не разбираш нищо, ама нищичко от търговия с произведения на изящните изкуства, камо ли от търгове.

- Вярно е, не съм спец - призна си младежът. - Но един-два пъти посетих Ню Бонд Стрийт, погледах как в „Сотби“ си вадят хляба, поразходих се и до Сейнт Джеймс да видя как се справят конкурентите на „Сотби“ - „Кристи“, и стигнах до извода, че в крайна сметка току-виж се намерило някакво приложение на дипломата ти по изкуствознание.

Беки вдигна вежди.

- Изгарям от нетърпение да чуя какво ме виждаш да правя до края на живота си.

- След като я вземеш тая твоя бакалавърска степен - продължи Чарли, без да обръща внимание на подмятанията и, - ще кандидатстваш за работа в „Сотби“ или „Кристи“, все едно къде, и в продължение на три до пет години ще усвояваш занаята. После ще примамиш всички, които си струва да привлечем, и ще дойдеш да ръководиш Челси Терас номер едно, където ще отворим галерия, наистина достойна да съперничи на „Кристи“ и„Сотби“.

- Слушам те, Чарли Тръмпър.

- Виж какво, Ребека Салмън, ти си наследила от баща си предприемаческия нюх. Дано думата ти харесва. Ако го обединиш с онова, което винаги си обичала и за което имаш вродена дарба, просто няма начин да не успееш.

- Благодаря за комплимента, но понеже стана въпрос, позволи ми да попитам какво общо има господин Фодъргил с грандиозния ти план?

- Няма нищо общо.

- В смисъл?

- От три години той е само на загуба - поясни Чарли. - С парите, които ще вземе за галерията и за най-доброто от стоката в нея, Фодъргил само ще си покрие загубите. Но това не може да продължава вечно. И така, знаеш какво се очаква от теб.

- Знам, знам, и още как, господин Тръмпър.

Когато отмина и септември, Беки почти се беше примирила, че Гай няма никакво намерение да отговори на писмото и.

През август Дафни им каза, че на хиподрума „Гудуд“ е срещнала случайно майката на Гай - госпожа Трентам. Тя се кълняла, че синът и не само се чувствал прекрасно в Индия, но и имал всички основания да очаква всеки момент да го произведат майор. Дафни едва удържала на обещанието да не съобщава за състоянието на Беки.

Предстоеше детето да се роди съвсем скоро и Чарли се постара Беки да не пилее време за пазаруване и дори прати една от младите продавачки в магазина на номер сто четирийсет и седем да и помага в чистенето - накрая Беки обвини и двамата, че само я разглезват.

През осмия месец тя вече се отказа да проверява сутрешната поща и започна да се убеждава, че Дафни е била права в мнението си за капитан Трентам. Беше изненадана колко бързо избледнява той в паметта и, макар че и предстоеше да роди неговото дете.

Притесняваше се, че повечето хора смятат Чарли за баща на детето, а и той допринасяше за бъркотията - ако някой му зададеше ребром въпроса, младежът не си правеше труда да отрича.

Междувременно бе хвърлил око на още два-три магазина, чиито собственици очевидно скоро щяха да ги обявят за продан, но Дафни не искаше и да чуе за нови сделки, докато детето не се роди.

- Само да си посмял да забъркваш Беки в съмнителните си начинания! Нека първо роди и се дипломира, чу ли?

- Да, уважаема госпожице - изтрака с токове Чарли.

Предпочете да не споменава, че само преди седмица Беки се е споразумяла с господин Снедълс: веднага щом старецът умреше, книжарницата щеше да стане тяхна. В договора имаше само едно условие, заради което Чарли се притесняваше: умът му не го побираше как ще успее да се отърве от толкова много книги.

- Госпожица Беки се обади току-що по телефона - прошепна в ухото на шефа си Боб един следобед, когато Чарли стоеше зад щанда. - Каза да сте отидели незабавно. Май скоро ще ражда.