Unknown

Тръгна безцелно напред-назад по безлюдната улица, дори не знаеше колко е часът. Със задоволство видя, че на витрините на номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет са се появили табели „Продадено.“ Спря за миг пред някогашния антиквариат и надзърна през витрината. За свой ужас видя, че господин Ръдърфорд е прибрал всичко, дори газовите лампи и полицата над камината, за които бе смятала, че са заковани към стената. „Нека ми е за поука. Следващия път трябва да чета по-внимателно книжата“, помисли си тя. Продължи да оглежда голото помещение точно когато по дюшемето притича мишка.

- Дали да не отворим магазин за домашни любимци? - изрече на глас младата жена.

- Какво казахте, госпожице?

Беки се завъртя и видя, че един полицай натиска бравата на номер сто трийсет и три, за да се увери, че е заключено.

- О, добър вечер - смутолеви тя и кой знае защо, се почувства гузна.

- Наближава два след полунощ, госпожице. Току-що казахте „Добър вечер.“

- Така ли? - учуди се тя и си погледна часовника. - Ами да! Залисала съм се и не съм усетила. Живея на номер деветдесет и седем. - Реши, че все трябва да даде някакво обяснение, и допълни: - Не можех да заспя и излязох да се поразтъпча.

- Ами тогава защо не се хванете на работа в полицията? Там на драго сърце ще ви пращат да се разхождате по цяла нощ.

Беки се засмя.

- Не, благодаря. По-добре да се прибирам и да се помъча да заспя. Лека нощ.

- Лека нощ, госпожице - каза полицаят, изкозирува и провери дали и празният антиквариат е залостен.

Беки се обърна и закрачи решително по Челси Терас, после отключи входната врата на номер деветдесет и седем, качи се в жилището, съблече си палтото и веднага се върна при тясното писалище. Помисли само миг, грабна перодръжката и започна да пише.

За разлика отпреди думите се лееха, понеже младата жена знаеше какво точно трябва да каже.

„Челси Терас № 97 Лондон

20 май 1920 г.

Драги Гай,

Измислях най-различни начини да ти съобщя какво ми се е случило, откакто замина за Индия, и накрая стигнах до извода, че единственото смислено нещо е да ти кажа цялата истина.

Бременна съм в четиринайсетата седмица, нося в утробата си детето ти, което ме преизпълва с огромно щастие, но и - защо да крия - ме плаши. Щастлива съм, защото ти си единственият мъж, когото някога съм обичала, и съм притеснена заради последиците, които тази новина би могла да има за бъдещето ти в полка.

Нека ти кажа още в самото начало, че нямам никакво желание да вредя на кариерата ти по какъвто и да е начин, като те принуждавам да се ожениш за мен. И за двамата би било неприемливо да се обвържем един с друг само от угризения на съвестта, а после цял живот да се преструваме заради случилото се между нас един-единствен път.

Лично аз не крия, че ти принадлежа изцяло, но ако това чувство не е споделено, за нищо на света не бих принесла в жертва на олтара на двуличието такава многообещаваща кариера.

Но ти, скъпи, можеш да не се съмняваш, че те обичам силно и се вълнувам за бъдещето и благополучието ти до такава степен, че съм готова, стига да поискаш, да отричам, че имаш нещо общо с всичко това.

Винаги ще те боготворя, Гай. Знай, че каквото и да решиш, ще ти бъда вярна.

С много любов

Беки“

Прочете веднъж, сетне втори път написаното и не успя да сдържи сълзите си. Докато сгъваше листа, вратата на спалнята се отвори и на прага застана сънената Дафни.

- Добре ли си, миличка?

- Да. Само ми се пригади - обясни Беки. - Реших да поизляза на чист въздух.

Тя пъхна незабелязано писмото в плика.

- Така и така съм станала - допълни приятелката и, - ще пийнеш ли с мен чай?

- Не, благодаря. Вече изпих две чаши.

- Е, добре тогава, ще пия сама.

Дафни хлътна в кухнята. Беки грабна веднага писалката и надписа плика:

ИНДИЯ

Пуна