Unknown

- Да - потвърди тя, без дори да го погледне.

- Попитах, защото преподавам математика - уточни Даниъл - да не го помислят за невъзпитан.

- Как ли не! - възкликна момичето, без да се обръща. - И то се знае, че в Оксфорд.

- Не, в Кеймбридж.

При тези думи непознатата все пак се извърна и се взря по-внимателно в Даниъл.

- А можеш ли да ми обясниш Правилото на Симпсън? - попита ни в клин, ни в ръкав.

Даниъл разгъна хартиената салфетка, извади писалката и нахвърли няколко чертежа, за да онагледи правилото, нещо, което не бе правил още от „Сейнт Пол“.

Младата жена свери чертежа му с обяснението в учебника, усмихна се и възкликна:

- Ама ти наистина си преподавал математика!

Даниъл се изненада от бурната и реакция, но тъй като тя бе съпроводена с усмивка, реши, че момичето го одобрява. Остана още по-изненадан, когато непознатата грабна чинията с яйца и фасул, премести я на масата му и седна срещу него.

- Джаки - представи се тя. - Селяндурка от Пърт.

- Даниъл - отвърна той. - И съм...

- И си момче англичанче от Кеймбридж. Вече ми каза, забрави ли?

Даниъл се взря по-изпитателно в младата жена срещу себе си. Беше към двайсетгодишна, с къса руса коса и чипо носле. Дрехите и се свеждаха до шорти и жълта тениска, на която отпред пишеше „ПЪРТ“. Не приличаше на студентките, които Даниъл бе виждал в „Тринити“.

- Следваш ли? - попита я той.

- Да. Втори курс съм, в Пърт. Та кой вятър те е довял в Сидни, Дан?

Докато се сети какво точно да отговори, Джаки вече му обясняваше защо е дошла в столицата на Нов Южен Уелс. Почти не млъкна, докато се хранеха. Даниъл настоя да плати и двете сметки.

- Браво на теб, мъж на място! - похвали го Джаки. — Какво ще правиш довечера?

- Още не съм решил.

- Така ли! Аз пък мислех да отида в Кралския театър - рече му тя. - Защо не дойдеш и ти?

- Какво е представлението? - попита Даниъл - така и не успя да скрие изумлението си, че момиче му определя среща, случваше му се за пръв път в живота.

- „Довечера в осем и половина“ на Ноел Кауард, участват Сирил Ричард и Мадж Елиот.

- Звучи обещаващо - подметна нехайно Даниъл.

- Страхотно. Е, Дан, ще се видим във фоайето в осем без десет.

Тя грабна раницата, метна я на гърба си, пристегна токата и изчезна като хала.

Даниъл видя как момичето изхвърча от кафенето още преди да си е измислил някакво оправдание, за да не отиде на театър. После си каза, че ще бъде невъзпитано да не се яви на срещата, а и не можеше да отрече, че му беше приятно с Джаки. Погледна си часовника и реши да поразгледа града.

Вечерта, някъде в осем без двайсет, отиде в Кралския театър, купи два билета от по шест шилинга отпред на партера и зачака своята гостенка - или обратното, може би гостът беше той? След първия звънец Джаки още я нямаше, а Даниъл си даде сметка, че колкото и да не му се иска да си го признае, очаква с нетърпение срещата с нея. И след втория звънец обаче нямаше и следа от новата му позната и той се примири, че ще гледа представлението сам. До вдигането на завесата оставаше само една минута, когато младежът усети, че някой го хваща за ръката, и чу глас:

- Здравей, Дан! Мислех, че няма да дойдеш!

Още нещо, което му се случваше за пръв път: никога досега не бе водил на театър момиче по къси панталонки.

Той се усмихна. Пиесата му хареса, но още повече му хареса компанията на Джаки през антракта, както и в „Романо“, италианско ресторантче, където тя го заведе след представлението. Не беше срещал човек, който, въпреки че са се запознали само преди няколко часа, е толкова прям и дружелюбно настроен. Говориха си за какво ли не, като се почне от математиката и се стигне до Кларк Гейбъл, но за каквото и да ставаше дума, Джаки винаги имаше мнение.

- Може ли да те изпратя до хотела? - попита Даниъл, когато накрая си тръгнаха от ресторанта.

- Нямам хотел - усмихна се Джаки и след като метна раницата на рамо, добави: - Затова дай аз да те изпратя до твоя.

- Защо пък не! - възкликна той. - Госпожа Снел все ще има стая и за теб.

- Дано няма - подметна момичето.

Натисна няколко пъти звънеца, накрая госпожа Снел им отвори.

- Не знаех, че сте двама - рече тя. - Това ще ви струва повечко, разбира се.

- Но ние... - подхвана Даниъл.

- Благодаря ви - прекъсна го Джаки и грабна ключа от ръката на госпожа Снел, която намигна на младежа.

След като влязоха в тясната му стаичка, Джаки свали раницата от гърба си и заяви:

- Не се притеснявай за мен, Дан, аз ще спя на пода.

Той не знаеше какво да отговори и без да каже и дума, отиде в банята, където си облече пижамата и си изми зъбите. Върна се в стаята и отиде на пръсти при леглото, без изобщо да поглежда към Джаки. След миг чу, че тя влиза в банята, отново стана, прокрадна се до входната врата и угаси лампата, после пак се пъхна между завивките. Не след дълго вратата на банята изскърца. Даниъл стисна очи и се престори на заспал. Подир миг усети как до него се плъзга голо тяло и го прегръщат две ръце.

- О, Даниъл! - натърти в тъмното с подчертан английски акцент младата жена. - Я да я махнем тази ужасна пижама!