Unknown

- То оставаше да се споменава! Мен ако питате, Трентам не е напуснал полка с духова музика и военни почести. Заслужаваше да го скъсат от бой.

- Защо?

- От мен няма да научите нищичко - отсече старецът. - Полкова тайна - добави той и се пипна отстрани по носа.

- А имате ли представа къде е отишъл, след като е напуснал Индия?

- Това ще ви струва повече от десет шилинга - изкиска се ветеранът.

- В смисъл?

- Онзи ниедник отпраши към Австралия. Там умря и майка му върна трупа в Англия. Личното ми мнение е, че светът не е загубил нищо. Ако зависеше от мен, щях да махна и портрета му от музея.

- Портретът му ли?

- Да. При офицерите, удостоени с Военен кръст, е, снимките им са сложени в горния ляв ъгъл, след носителите на орден „За особени заслуги“ - рече мъжът и успя криво-ляво да вдигне ръка и да посочи.

Отидох бавно при ъгъла, който ми беше показал, минах покрай снимките на хората, удостоени с кръст „Виктория“, общо седем на брой, сетне и покрай воините, получили медал „За особени заслуги“, и застанах пред отличените с Военен кръст. Бяха подредени по години: 1914-та - трима, 1915-а - тринайсет, 1916-а - десетима, 1917-а - единайсет, 1918-а - седемнайсет. Под фотографията на капитан Гай Трентам пишеше, че е получил Военния кръст за участието си във втората битка при Марна от осемнайсети юли 1918 година.

Взрях се в снимката на млад офицер в капитанска униформа и разбрах, че искам, не искам, ще се наложи да отида до Австралия.

30.

- Кога смяташ да заминеш?

- През лятната ваканция.

- Имаш ли пари за такова дълго пътуване?

- Останало ми е нещичко от петстотинте лири, които ми даде по случай дипломирането. При всички положения ерген, който живее на общежитие в колежа, не се нуждае от много пари.

Младежът вдигна очи, защото в дневната влезе майка му.

- Това лято Даниъл смята да ходи в Америка.

- Колко вълнуващо! - възкликна Беки и остави на страничната масичка до пишещата машина ваза с цветя. - На всяка цена се срещни със семейство Фийлд в Чикаго и с Блумингдейлови в Ню Йорк, а ако ти остане време, би могъл и да...

- По-скоро ще се опитам да се срещна с Уотърстоун в Принстънския университет и със Стинстед от „Бъркли“.

- Познавам ли ги? - свъси се Беки, докато редеше цветята във вазата.

- Едва ли, мамо. И двамата са университетски преподаватели по математика.

Чарли се засмя.

- На всяка цена да ни пишеш редовно, моля те! - настоя майка му. - По-спокойно ми е, когато знам къде си и какво правиш.

- Да, мамо, ще пиша - увери я Даниъл и се постара да не издава раздразнението си. - Но само ако ми обещаеш да не забравяш, че вече съм на двайсет и шест години.

Беки го погледна с усмивка.

- Не думай!

Вечерта младежът се върна в Кеймбридж - опитваше се да измисли как да пише на родителите си от Америка, при положение че отива в Австралия. Никак не му бе приятно да мами майка си, ала знаеше, че ще я заболи още повече, ако и каже истината за капитан Трентам.

Положението съвсем се усложни, когато Чарли му прати билет първа класа за Ню Йорк - беше за кораба „Куин Мери“ и на него бе посочена точната дата на заминаване. Струваше сто и три лири стерлинги и включваше и връщането, датата за което трябваше да се уточни допълнително.

Накрая Даниъл реши как да постъпи. Изчисли, че ако през седмицата след края на сесията се качи на „Куин Мери“ и отплава за Ню Йорк, а после продължи с железницата през Съединените щати и отиде в Сан Франциско, би могъл да остане там един ден и да вземе парахода „Аоранджи“, който да го откара до Сидни. Така щеше да разполага с един месец, който да остане в Австралия, а оттам да повтори пътуването, само че от юг на север, и да има достатъчно време, за да се върне в Саутхамптън няколко дни преди началото на Михаиловия семестър⁵⁵.

Както винаги, когато се заемаше с нещо, и този път Даниъл се готви дълго и старателно, преди да поеме към Саутхамптън. Отдели три дни за Информационната служба към дипломатическото представителство на върховния комисар⁵⁶ на Австралия на улица Странд, а в мензата на „Тринити“ се стараеше да сяда до някой си доктор Маркъс Уинтърс, професор от Аделаида, на специализация в Кеймбридж. Макар че първият секретар и заместник главен библиотекар в Информационната служба на Австралия остана озадачен от някои въпроси на Даниъл, а доктор Уинтърс недоумяваше какви ли са подбудите на младия математик, в края на пролетния триместър Даниъл бе убеден, че знае достатъчно, за да не пилее време, когато стъпи на далечния континент. Въпреки това си даваше сметка, че цялото начинание ще се окаже авантюра, ако първият му въпрос получеше отговора: „Няма как да установим.“

Четири дни след като студентите се пръснаха и Даниъл приключи с протоколите от сесията, той си стегна багажа - беше готов за пътуването. На другата заран майка му дойде в колежа, за да го откара до Саутхамптън. Докато пътуваха към южното крайбрежие, Даниъл научи, че наскоро Чарли е поискал от Лондонската община да одобри проекта му за огромен универсален магазин от единия, та чак до другия край на Челси Терас.

- Ами разрушените при бомбардировките жилищни сгради?