Unknown

Макар че първата сутрин на стачката времето беше хубаво и по улиците бе пълно с народ, единствената отстъпка, която направих пред обстоятелствата, бе да махна изложената стока от тротоарите пред магазините на номер сто четирийсет и седем и сто трийсет и едно.

В осем часа Том Арнолд ми докладва, че от продавачите на работа не се били явили само петима въпреки невижданите задръствания, заради които градският транспорт се движеше с няколко часа закъснение. Един от отсъстващите всъщност бил болен.

Докато се разхождахме с подполковника напред-назад по Челси Терас, се случваше да ни изкрещят и някоя обида, аз обаче не усещах във въздуха да витае насилие и като теглим чертата, повечето хора бяха учудващо ведри. Няколко хлапета дори започнаха да ритат топка по улицата.

Едва на втората сутрин се появи първият признак на суматоха: някой метна тухла и разби витрината на номер пет, магазина за бижута и часовници. Видях как двама-трима непрокопсаници грабят от витрината кой каквото му падне и хукват презглава по улицата. Множеството настръхна и започна да скандира лозунги, ето защо дадох уговорения знак на Том Арнолд, който стоеше на петдесетина метра и тутакси свирна шест пъти със свирката. След три минути подполковникът се увери, че всичките ни магазини са заключени и залостени. Стоях и гледах как полицаите идват и задържат доста от стачниците. Въпреки суетнята след един час вече наредих на Том да отворят магазините, за да продължим да обслужваме клиентите така, сякаш не се е случило нищо. След три часа от железарския магазин бяха сменили витрината на номер пет - не че някой се бе залетял точно тази сутрин да си купува бижута.

В четвъртък само трима не се явиха на работа, аз обаче преброих на Челси Терас още три магазина със заковани с дъски витрини. Улиците изглеждаха много по-спокойни. Докато закусвах набързо, разбрах от Беки, че тая заран няма да има брой на „Таймс“: печатарите също стачкували, правителството обаче беше отвърнало на удара, като се бе заело само да издава вестник - „Бритиш Газет“, рожба на господин Чърчил, - и в него пишеше, че железничарите и транспортните работници се връщали масово на работа. Въпреки това Норман Косгрейв, собственик на магазина за риба на номер единайсет, ми се оплака, че му е дошло до гуша, и попита колко съм готов да му броя за магазина. Сутринта се споразумяхме за цената и същия следобед отидохме в банката да приключим сделката. С едно телефонно обаждане се уверих, че Краудър се е погрижил всички необходими книжа да бъдат написани на машина, а когато отидохме в банката, Хадлоу вече бе попълнил чека и от мен се искаше само да сложа подпис. Веднага щом се върнах на Челси Терас, възложих на Том Арнолд да поеме магазина, докато намери нов управител, който да замени Косгрейв. По онова време не му казах нищо, но след като Том назначи едно момче от Билингсгейт, трябваше да минат няколко седмици, докато ужасната воня в магазина се разсее.

Официално стачката приключи на деветата сутрин и до края на месеца се сдобих с още седем магазина. Имах чувството, че постоянно снова от Челси Терас до банката и обратно, затова пък спазарих магазините толкова изгодно, та усмивката не слизаше от лицето на Хадлоу, макар той да ме предупреждаваше, че средствата ни са на изчерпване.

На следващото заседание на управителния съвет докладвах, че сега „Тръмпър“ притежава на Челси Терас двайсет магазина, повече, отколкото всички членове на задругата, взети заедно. Хадлоу обаче изказа мнението, че за доста време напред трябва да посветим усилията на това да заздравим позициите си, ако искаме новопридобитите магазини да постигнат същото качество и да отговарят на същите изисквания, както първите тринайсет. На онова заседание направих само още едно важно предложение, подкрепено единодушно от колегите ми: да поканим в управителния съвет и Том Арнолд.

И досега се изкушавах да прекарвам по някой и друг час на пейката срещу номер сто четирийсет и седем и да наблюдавам как Челси Терас се преобразява направо пред очите ми. За пръв път можех да направя разлика между магазините, които вече притежавах, и магазините, които ми предстоеше да купя, включително четиринайсетте, собственост на членовете на задругата на Рексол - да не забравяме и престижната сграда на номер едно и „Мускетарят“.

От търга бяха минали седемдесет и два дни и въпреки че продължаваше да пазарува от магазина за плодове и зеленчуци на номер сто четирийсет и седем, господин Фодъргил нито веднъж не спомена дали госпожа Трентам е изпълнила условията в договора. Джоан Мур пошушнала на жена ми, че наскоро бившата и господарка е била посетена от Фодъргил - готвачката не била чула какво си говорят, но било очевидно, че си подвикват.

Сетне, след седмица, при мен в магазина дойде Дафни и аз я попитах дали случайно не знае какво смята да прави госпожа Трентам.