Unknown

— Да бе… Затова спиш толкова спокойно.

Той разтърка лицето си с длани, все едно се събужда след дълъг сън. Въздъхна и няколко секунди погледа мълчаливо водата.

— Трябва да вървим — каза и й подаде обувките.

Е, поне един от тях бе научил нещо за себе си днес.

За жалост не беше той.

* * *

Върнаха се по пътеката за водопада Тинпени. Минаваше пладне и слънчевите лъчи се спускаха косо през дървесните корони, когато стигнаха до паркинга. Влязоха в колата и Уила спусна прозореца, за да усеща топлия летен вятър.

— Гладна ли си? — попита той.

Проговаряше за пръв път, откакто напуснаха скалата.

— Умирам от глад — призна тя.

— Да хапнем нещо. Не бива да приключваме деня толкова неловко — каза той и тя оцени жеста му.

— Бил ли си в ресторант „Железница“ на Нешънъл Стрийт? — попита Уила. — В него се събират планинари като нас.

Слязоха в града и спряха на кръстовище. Вдясно чакаше синьо ауди.

— Колата на Себастиан! — възкликна Колин, натисна клаксона и им помаха. — С Пакстън явно се прибират след обедния концерт. Не мога да повярвам, че е продължил досега.

— Искаш ли да им предложим да дойдат с нас? — попита Уила, стараейки се да не издава нетърпението си да ги поканят, за да разсеят възцарилото се неудобство.

— Добра идея — съгласи се припряно той.

Очевидно и той споделяше чувствата й.

Излезе и притича до колата на Себастиан. Каза им нещо и се върна бежешком.

— Добро хрумване. Едно питие явно няма да им се отрази зле.

Уила не се изненада, съдейки по признанието на Пакстън за връзката й със Себастиан.

— На нас също — констатира тя.

Тринайсета глава

Жокера, Бастуна, Принцесата и Особняка

Стигнаха Нешънъл Стрийт и паркираха до старата железопътна гара — сърцето на Уолс ъв Уотър преди повече от век, когато дърводобивът изхранвал града. Когато правителството купило околните гори обаче и ги превърнало в национален парк, влакът спрял да пристига и всичко се променило. Гарата се превърнала в ресторант и туристическо бюро. Складовете били преустроени в магазини. По Нешънъл Стрийт поставили десетки скулптури и плакати, изобразяващи водопадите в парка. През десет крачки се редяха табели, че оттук се стига до водопадите. Че това е правилният път.

Ресторантът — бившата гара, днес гъмжеше от планинари, подпрели раниците си върху столовете. Уила, Колин, Пакстън и Себастиан влязоха — интересна четворка, несъмнено. Уила и Колин с омачкани дрехи и разчорлени коси, а Пакстън и Себастиан — красива двойка в официално облекло.

Казаха им, че за маса се чака, но ако искат, могат да похапнат на бара. Идеята им допадна, особено след като Пакстън и Себастиан вече бяха яли и щяха само да пият.

Пакстън и брат й седнаха един до друг, а Уила и Себастиан — от двете им страни. На Уила й беше интересно да наблюдава как общуват братът и сестрата. Тя знаеше, че са близнаци, но бяха толкова различни, че долови приликата едва когато ги видя заедно — тъмни очи, нежни усмивки, съвършено изправени гърбове, привични закачки.

След като поръчаха, Колин, Себастиан и Пакстън единодушно похвалиха ресторанта. За пръв път идваха тук.

Уила се разсмя.

— Ама че гражданчета.

— Ами ти? — усмихна й се Пакстън.

— Аз съм разширила границите си.

Когато сервираха питиетата им, Колин се обърна към Себастиан и попита:

— Откога си в Уолс ъв Уотър?

— От една година — отговори Себастиан. — А ти? Възнамеряваш ли да се върнеш?

Колин отбягна предпазливо погледите на Уила и Пакстън и отвърна:

— Не.

— Не разбирам — намеси се Пакстън, вдигна чашата с коктейла си „Маргарита“ и отпи. — Какво му има на Уолс ъв Уотър? Тук е домът ни. Тук сме родени и сме отрасли. Историята ни е тук. Защо да сме другаде? Това място е изградило характерите ни.

— Тук улучи право в целта, Пакстън — каза Колин.

Пакстън и Уила се обърнаха едновременно към него с раздразнени изражения.

— Не ти харесва, че това място те е изградило? — попита Пакстън.

Колин сви рамене.

— Вече не съм Бастуна.

— И въпреки това предпочиташ да вярваш, че аз съм Жокера.

— Жокера символизираше излизането от черупката. Ти доказа на мнозина, че надхвърляш представите им. Това беше смела постъпка.

Той вдигна чашата си като за тост.

— Въплътих се в Жокера не само за да докажа на другите, че надхвърлям представите им. Жокера беше израз на много неразрешени семейни проблеми.

Себастиан изсумтя и всички го погледнаха.

— Вие двамата не знаете нищо. Опитайте само да бъдете Особняка!

— Струва ми се, че само ти не си се променила, Пакс — каза Колин. — Сигурно защото намери себе си дълго преди нас.

Пакстън изглежда се обиди и на Уила й се прииска да перне Колин по ръката.

— Значи съм Принцесата на групата, така ли?

— Казах го като комплимент.

— Не, нищо подобно — каза Пакстън. — Знаеш ли по какво се различавам от вас всъщност? Обичам ви, въпреки че не сте точно такива, каквито искам да бъдете.

— Да, ти критикуваш само себе си — тихо се обади Себастиан.

Тишина.

— Лъжа ли се, или разговорът изведнъж стана прекалено сериозен? — попита Уила.