Unknown

Уила извърна глава към него. Беше си свалил тениската и голите му гърди изглеждаха смугли и гладки. Очите му бяха затворени и тя го огледа на спокойствие. За пръв път излизаше с толкова висок мъж. И гледката не беше неприятна.

— Да?

— Защо смяташ, че са уволнили баща ти?

Въпросът я изненада.

— Защото оттогава загърби учителската професия.

— Бях там, когато напусна — каза Колин. — И не го уволниха. Напусна по своя воля.

Уила се изправи и се обърна към него.

— Какво?

Колин отвори очи и засенчи с длан лицето си.

— Когато задейства пожарната аларма и спусна плаката, оповестяващ, че ти си Жокера, родителите ми пристигнаха тутакси в училището. Настояха директорът да се извини, понеже аз бях основният заподозрян след онзи случай, когато написа цитата от Огдън Наш пред главния вход. Извикаха и баща ти да се извини. Личеше му колко е разтревожен, че са намесили полицията. Беше ясно, че не му е приятно да е там и да ни се извинява, сякаш е направил нещо лошо. Вече всички бяха разбрали, че си се измъквала безнаказано, благодарение на ключовете и паролите му. Директорът каза на баща ти: „Знам, че не си виновен, задето дъщеря ти е палава. Не те грози наказание“. И баща ти избухна. Каза, че ако аз бях извършил такава пакост и ме бяха спипали на местопрестъплението, нямаше да ме отведат полицаи. Всъщност, докато всички мислели, че съм аз, никой не предприемал нищо заради родителите ми. Чувствал се горд, че си се разбунтувала. Жалко, че не събрал смелост да направи същото, когато бил на твоята възраст. Знаел всичко почти от самото начало. Омръзнало му да живее толкова благоразумно и смятал да захвърли благоразумието по дяволите. И напускал.

Уила го гледаше смаяно.

— Не мога да повярвам…

— Знам — съгласи се Колин. — Но е така.

— Знаел е?

— Очевидно. Реших, че трябва да ти кажа.

— Изглежда ми съвсем абсурдно.

Колин сви рамене и пак затвори очи. Не след дълго се унесе в дрямка. Обвила с ръце коленете си, тя седеше и се питаше как е възможно баща й наистина да е знаел от самото начало за белите й, как е възможно да е казал, че захвърля благоразумието по дяволите. Какво означаваше това? Винаги беше смятала, че животът му го удовлетворява, че е щастлив да следва заръките на баба Джорджи. И смяташе, че се е срамувал от тийнейджърските й простъпки.

С Пакстън се бяха уговорили утре да посетят отново старческия дом и да поговорят с Агата. Реши да я попита за баща си и за баба Джорджи. Натъкнеше ли се на поредното откритие, значи нещата бяха далеч по-дълбоки, отколкото й изглеждаха.

Потънала в размисли, Уила изгуби представа за времето. Обърна се да види дали Колин все още спи.

Не спеше. Гледаше я, облегнал глава върху свитата си ръка.

— Подремна ли си хубаво?

— Съжалявам — каза той и се надигна. Коремните му мускули се очертаха ясно. — Не исках да захъркам пред теб. Не спя добре, особено когато съм у дома. И сънят ме оборва по никое време.

Тя му се усмихна съчувствено и отметна кичурите тъмна коса от челото му.

— Забелязах, когато се отнесе върху канапето ми.

— Прекрасно канапе!

Усмихнатите им очи се срещнаха. Като по даден знак Колин се приведе, а тя вдигна лице. Устните им се докоснаха нежно, стоплени от слънцето и сухи. Не след дълго нежността прерасна в жажда и настойчивост. Тя се отпусна назад и той я последва. За пръв път се чувстваше така. С него сърцето й сякаш щеше да изскочи. За бога, да се чувстваш така, без да нарушаваш закона, беше удивително! Добре де, строго погледнато, бяха нарушили закона, спускайки се по скалата, ала да се целуват тук на брега беше просто живот в мига, а срещу това не съществуваха закони.

Усети как ръката му дърпа блузата й и изви гръб.

— Толкова красива — каза той, когато дрехата й прелетя над главата й и се приземи някъде зад тях. Дланите му обгърнаха гърдите й и тя стаи дъх.

— Мисля, че винаги съм те търсил. Не мога да повярвам, че през цялото време си била тук.

Той захвърли сутиена й настрана и я целуна по гърдите. Тя отвори очи и ги насочи към върха на скалата. Някой можеше да се появи там всеки момент.

— Колин, ще ни видят…

Той вдигна глава.

— Кажи ми, че това не те възбужда — отвърна и впи устни в нейните.

Тя го дръпна за косата и той пак вдигна глава и я погледна. Дишаше тежко.

— Възбужда ме сега. Каквато съм сега, Колин — каза му, понеже, необяснимо защо, усещаше, че е важно да му обясни. — Не съм момичето, което съм била преди.

По лицето му се изписа объркване.

Внезапно я обзе тъга. Не беше така, както го искаше. И как би могло? Пречеха им твърде много недоразумения.

— Няма да останеш тук, нали? — попита тя.

След миг колебание той отвърна:

— Не.

— Значи планираше да ме прелъстиш и да си тръгнеш.

— Нищо не планирах.

Очите му се впиха в нейните.

— Защо не дойдеш с мен?

С цялото си сърце чувстваше, че Колин не е коварен мъж. Просто се опитваше да намери изход.

— Не мога да тръгна сега. Баба е тук.

— Погледни ме в очите и ми кажи, че си щастлива, Уила.

Коварен… Не… Ала удивително заблуден.

— Защо не го направиш ти?

Той се изправи бързо, сякаш го е зашлевила.

— Щастлив съм, разбира се.

Тя закопча сутиена и си облече тениската.