Unknown

Кромуел поръча нова голяма бутилка шампанско, докато гледаха как една пищна жена се качи на малката сцена и започна „Танца на седемте воала”. Много скоро воалите паднаха и тя остана в оскъден костюм, който оставяше твърде малко за въображението. Коремните й мускули се накъдриха, щом се заизвива и направи няколко прелъстителки движения. Когато номерът свърши, мъжете от публиката започнаха да хвърлят монети на сцената.

— Е, това определено беше възбуждащо – подхвърли Маргарет саркастично.

Малък оркестър засвири и по дансинга се задвижиха двойки в живия ритъм на танца „Тексас Томи”. Бътлър и Маргарет закръжиха по пода с игрива разпуснатост все едно, че бяха едно цяло. Марион изпитваше гузно притеснение, че е толкова интимно близо до шефа си. След всичките години работа за него, за първи път я беше поканил навън. Беше великолепен танцьор и тя се остави да я води.

Бендът сменяше ритъма, за да могат танцуващите да сменят стъпките от „Търки трот” на „Бъни хъг” Скоро танцьорите започнаха да се потят в тясното непроветрено пространство на сутерена. Главата на Марион се замая от шампанското и тя помоли Корнуел да поседи за няколко минути.

— Имате ли нещо против да ви оставя за малко? – попита я вежливо Кромуел. – Бих искал да се кача горе да изиграя няколко ръце фаро.

Марион изпита огромно облекчение. Беше на ръба на пълното изтощение, а краката я боляха от новите обувки.

— Да, моля ви, господин Кромуел. Тъкмо ще поотдъхна малко.

Кромуел се качи по дървеното стълбище и бавно мина през игралния сектор, докато стигна до маса, на която нямаше никой друг, освен крупието. Зад него стояха двама мускулести мъже и видът им обезкуражаваше всеки клиент да седне да играе.

Крупието приличаше на заченат от бик. Главата му беше като изсечена скала, поставена върху врат с дебелината на дънер. Черната му коса беше боядисана, намазана с помада и раздвоена по средата. Носът му бе сплескан от многократно чупене. Бистрите му очи стояха някак не на място на лице, познало не малко юмруци. Имаше торс на бирена бъчва, закръглен и едър, но стегнат, без тлъстини. Спайдър Ред Кели, „Червения паяк”, беше някогашен боксьор, надвил веднъж Джеймс Дж. Корбът, бившия шампион в тежка категория, сваляйки го два пъти в нокдаун, но беше рухнал сам в двайсет и първия рунд. Вдигна очи щом Кромуел се приближи.

— Добър вечер, господни Кромуел, очаквах ви.

Кромуел отвори капака на часовника си и погледна стрелките.

— Простете за закъснението ми с осем минути, господин Кели. Бях неизбежно задържан.

Ред Кели се усмихна, оголвайки двата реда златни зъби.

— Да, и аз щях да се задържа, ако бях в компанията на такава очарователна лейди. – Кимна към масата. – Бихте ли опитал късмета си?

Кромуел извади портфейла си и отброи десет петдесет доларови банкноти на Националната банка, отпечатани в неговата банка по договор с федералното правителство. Кели небрежно постави пачката на купчината отстрани на масата и избута към него стек медни жетони със знака на заведението. На зелената плюшена покривка беше изрисуван типичният за фаро комплект от тринайсет карти. Комплектът беше в пики от асо до поп, с асото вляво от крупието.

Кромуел постави един жетон на валето и един между петицата и шестицата в залог, наречен „цепене”. Кели извади горната карта от кутията на крупието и откри следващата карта, наречена „губеща”. Оказа се десетка. Ако Кромуел бе заложил на нея, щеше да е загубил, тъй като банката печелеше всички залози върху откритата карта. След това Кели извади губещата карта от кутията и откри печелещата карта. Беше петица. Кромуел спечели пълния залог, не половината.

— Късметът на начинаещия – подхвърли той докато Кели избута печелившите жетони от масата.

— Какво ви е желанието, господни Кромуел?

— Нищо не искам, благодаря.

— Поискахте да се видим. Какао мога да направя в замяна на услугите, които сте ми оказвали през годините, щедрите заеми и помощта полицията да не закача заведението ми?

— Искам едно лице да се елиминира – подхвърли небрежно Кромуел все едно, че си поръчваше бира.

— Тук в града ли? – попита Кели, докато размесваше картите за нова ръка.

— Не, в Денвър.

— Мъж, надявам се – измърмори бившият боксьор и настоящо крупие, без да вдига очи от кутията за раздаване. – Поставете залога си.

Кромуел кимна и придвижи жетон между дамата и валето.

— Всъщност е агент на детективска агенция „Ван Дорн”.

Кели се спря, преди да извади карта от кутията.

— Премахването на агент на Ван Дорн би могло да има сериозни последици.

— Не и ако се направи добре.

— Името?

— Айзък Бел. – Кромуел подаде снимката, дадена от сестра му. – Това е той.

Кели й хвърли поглед.

— Защо искате да бъде премахнат?

— Имам си причини.

Кели извади губещата карта и откри печелившата, дама.

Кромуел беше спечелил отново.

Крупието го погледна над масата.

— Доколкото съм чувал, всеки, който е убил агент на Ван Дори, е бил заловен и обесен.