Unknown

При все това Барбари Коуст беше крещящо лъскав и блестят, пълен с врява и показен шум, истински рай за хора с прилични доходи, дошли да се смесят с изметта на обществото. Гаднярите, които държаха вертепите на порока – в повечето случаи мъже – се радваха на контетата от Ноб Хил, които влизаха в заведенията им, защото можеха, без да им мигне окото, да им вземат безбожни цени за пропуск и алкохол, обикновено трийсетачка за бутилка за бутилка шампанско вместо нормалната цена от шест-осем долара. Смесените напитки в повечето кръчми бяха по двайсет и пет цента, а бирата се харчеше за десет.

Абнър подкара ролса между гуляйджиите, шляещи се по улицата, и спря пред триетажно здание, на което горните му етажи служеха за хотел, но всъщност беше бардак, наричан „краварника”. Приютяваше петдесет жени в стаи, на които им викаха „ясли”. Приземният етаж беше за хазарт и пиене, докато в мазето долу имаше сцена за неприлични представления и просторен дървен под за дансинг. Слязоха от колата и мъжете поведоха, за да предпазят дамите, които зяпнаха втрещени във викача в бляскава униформа:

— Насам, дами и господа, в „Спайдър Кели”, най-страхотното заведение за пиене и танци на брега! Всички са добре дошли, всички ще изживеят нощта на живота си. Вижте най-дивашкото шоу и най-красивите момичета, които може да се намерят някъде! Вижте как им хвърчат петичките до главите. Как само въртят кръстчета и се полюшват! Ще ви стъписат и изумят!

— Мястото вече ми харесва – каза развеселена Маргарет.

Марион зяпна и се вкопчи силно в ръката на Кромуел, загледана в надписа, пренебрегван от клиентелата, който гласеше: „ВСЯКАКВИ ВУЛГАРНОСТИ СА ЗАБРАНЕНИ В ТОВА

ЗАВЕДЕНИЕ”.

Влязоха в голямо фоайе, украсено с панели в рамки с голи жени, танцуващи сред римски руини. Поздрави ги уредник, облечен в зле скроен смокинг и ги придружи навътре.

— Желаете ли да слезете долу за шоуто? – попита ги той. – Следващото започва след десет минути,

— Бихме искали безопасна маса по-настрана от сганта – заяви с настойчив тон Кромуел. – След бутилка от най-доброто ви шампанско ще слезем долу за танците и шоуто.

Уредникът се поклони.

— Да, сър. Насам, моля.

Придружи групата на Кромуел през пълния с хора салон до една маса на балкона за богати гости, за който бе споменал Бътлър, с изглед към долния етаж на салона. Скоро една сервитьорка, облечена в тънка блузка с голямо деколте и пола над коленете, от която се показваха апетитни крака в черни копринени чорапи, задържани от съблазнителни жартиери, им донесе голяма бутилка шампанско „Вьов Клико Понсардин”, реколта 1892 г. След като постави бутилката в дървеното ведро с лед, тя се отърка в мъжете и им се усмихна свойски. Маргарет върна усмивката й, давайки й да разбере, че знае, че работи и в яслите горе, освен дето сервира на клиенти. Изненадана, че вижда особа от Ноб Хил, облечена така предизвикателно, сервитьорката я изгледа мръснишки.

— Знаеш ли, миличка, червенокоси като теб доста се търсят. Може и сама да си кажеш цената.

Марион се стъписа. Кромуел се мъчеше да сдържи смеха си, а Бътлър избухна открито:

— Това е дама! – сопна се той. – Ще се извиниш!

Сервитьорката го пренебрегна.

— Ако е и еврейка, може да удари върха на скалата. – След това се обърна, люшна задник и заслиза по стълбището.

— Какво общо има еврейството с това? – наивно попита Марион.

— Има един мит – обясни Корнуел, – че червенокосите еврейки са най-страстните жени.

Маргарет се забавляваше, загледана долу в салона. Изпитваше замайващо въодушевление, докато наблюдаваше моряците и докерите, младите и честно трудещи се момчета, които, без да осъзнават, тръгваха по пътя на порока. Гледаше закоравелите престъпници, които обикаляха из помещението, осеяно с малка армия мъже, вече твърде пияни, за да могат да стоят на крака. Никой, дори и брат й не знаеше, но тя беше посещавала по няколко повода вертепите на Барбари Коуст. А беше напълно в течение, че брат й Джейкъб е чест клиент на скъпите и най-луксозни публични домове, където въртяха занаята си дамите с лоша репутация.

Марион изпитваше погнуса и в същото време – възхищение. Беше чувала, че крайбрежието е дъното на горчивината и отчаянието за бедняците на Сан Франциско, но не беше имала и представа досега колко могат да затънат хората. Не беше свикнала да пие. След малко шампанското я размекна и започна да вижда мизерията в не толкова болезнена светлина. Опита се да си представи, че е от онези леки жени, които взимат мъже горе до „яслите“ само за петдесет цента. Ужасена, бързо изтласка мисълта от ума си и колебливо се изправи на крака, след като Кромуел вдигна опразнената бутилка и обяви, че е време да идат долу.

Уредникът се появи и намери заета маса на дансинга, не далеч от сцената. Две двойки, облечени в мръсни работни дрехи възразиха, че ги вдигат от местата им, но уредникът ги заплаши с телесни щети, ако не се махнат.

— Какъв късмет – отбеляза Маргарет. – Шоуто тъкмо започва.