Unknown

Абнър вдигна ръка в знак, че е разбрал. Спря колата пред огромно имение, построено от дърво в модерния викториански стил. След това слезе и звънна на камбанката на предната врата с железни крила. Отзова се слугиня и той й връчи визитката на Кромуел. Жената я взе и затвори вратата. Две минути по-късно крилата се отвориха отново и излезе висок чаровен мъж със скулесто лице, който тръгна към колата. Можеше да мине за модна театрална знаменитост. Също като Кромуел носеше вълнен костюм, но по-скоро тъмносин, отколкото черен, колосана яка и вратовръзка на бели ромбове. Спря се на прага и подуши във въздуха, примесен с лека мъгла от залива.

Абнър отвори задната врата на колата, дръпна подвижна седалка и се отдръпна. Бътлър влезе и се настани. Обърна се към сестрата на Кромуел.

— Маги, днес си направо зашеметяваща, да те схруска човек – Замълча, видял враждебния поглед в очите на Кромуел и го поздрави, без да подава ръка: – Джейкъб, радвам се да те видя.

— Добре изглеждаш – подхвърли Кромуел равнодушно.

— Напълно. Ходя по пет мили на ден.

Кромуел го пренебрегна, взе говорителката тръба и даде указания на Абнър къде да вземе Марион Морган. После се обърна към сестра си.

— В коя кръчма на Барбари Коуст желаеш да се смесим с вмирисаната сган?

— Чух, че в „Спайдър Кели” е доста упадъчно.

— Най-гадния вертеп на света – отвърна вещо брат й. – Но имат добри оркестри и голям дансинг.

— Смяташ ли, че е безопасно? – попита Маргарет.

Кромуел се засмя.

— Ред Кели държи цяла малка армия яки разпоредители да пазят богатата клиентела като нас от неприятности или притеснения.

— „Спайдър Кели”, твърдо – каза Бътлър. – Даже заведох там една вечер мамчето и татето. Седяхме на балкона и гледахме лудориите на сганта долу. Истински се забавляваха.

Колата спря пред жилищна сграда на Ръшън хил, до Хайд стрийт на Ломбард, моден, но не особено скъп квартал на града. В този район на Ръшън хил имаше домове и места за срещи, където интелектуалци, художници, архитекти, писатели и журналисти се въвличаха във възвишени спорове и дискусии – но винаги социализирани и на приятелски групи.

Марион не се вписваше в протокола. Чакаше отпред, на най-горното стъпало на блока си. Когато ролсът спря до бордюра, заслиза и се спря, докато Абнър й отвори вратата. Беше облечена в къс жакет върху синя блуза, с пола в същия цвят, семпла и елегантна. Русата й коса бе прибрана назад и сплетена на дълга плитка, с кордела отзад на дългата й шия.

Кромуел слезе и елегантно й помогна да се настани на задната седалка. Шофьорът дръпна другата подвижна седалка и той джентълменски седна на нея.

— Мис Марион Морган, позволете да ви представя господин Юджийн Бътлър. Вече се познавате със сестра ми, Маргарет.

— Мис Кромуел, за мен е удоволствие да се видим отново – каза с вежлив тон, но не особено топло Марион. – С вас също Юджийн – добави с мила фамилиарност секретарката.

— Познавате ли се? – изненада се Маргарет.

— Юджийн… господин Бътлър… ме заведе на вечеря преди известно време.

— Преди две години – уточни добродушно Бътлър. – Не успях да я впечатля. Отклони всичките ми следващи покани.

— И попълзновения – добави с усмивка Марион.

— Готови ли сме за една пикантна вечер на Барбари Коуст? – попита Кромуел.

— Ще бъде ново преживяване за мен – отвърна Марион. – Никога не съм имала смелостта да ида там.

— Спомни си старата песничка – каза Маргарет:

Миньорите дойдоха в и четирийсет и девет,

а курвите – в и петдесет и една.

А после като се събраха,

направиха си син не на шега…

Марион се изчерви и заби срамежливо поглед в пода, а мъжете се разсмяха.

Няколко минути по-късно Абнър зави по Пасифик стрийт и подкара през центъра на Барбари Коуст, крайбрежието, наречено така заради леговището на варварските пирати от Мароко и Тунис. Това беше домът на комарджии, проститутки, крадци, изнудвачи, главорези и убийци. Всичко беше струпано тук, поквара и разврат, бедност и богатство, мизерия и смърт.

Брегът, спечелил си скандална репутация, се гордееше със своите над триста кръчми, наблъскани стена до стена в рамките на шест градски карета, петдесет, от които на самата Пасифик стрийт. Съществуваше заради извратени политици, подкупвани от собствениците на бордеи, игрални домове и бардаци. Почтените граждани публично се оплакваха от порочната бърлога, но извръщаха очи, тъй като тайно се гордееха с неизбежното сходство на прелестния Сан Франциско с Париж, с което си беше спечелил завистливата слава на най-покварения град в западното полукълбо, карнавал на греха и развалата.