Читаем Уикендът на Остърман полностью

— Смятате ли, че трябва да отидем във Вашингтон?

— Да! — Бърни се взираше в Танър. — Сега още повече се налага. Ти се нуждаеш от закрила. От истинска закрила… Опитват се да те убият, Джон.

— Чудя се. Чудя се дали се опитват да убият мен.

— Какво искаш да кажеш? — Лийла се изправи, обърната с лице към Танър.

Телефонът иззвъня.

Танър бързо се върна в кабинета и вдигна слушалката. Беше Маколиф.

— Чуйте — каза спокойно Танър. — Искам да опишете точно — точно къде беше Тримейн по време на разпита.

— В кабинета си.

— Къде в кабинета си?

— На бюрото. Защо?

— Стана ли? Разхождаше ли се? Дойде ли например да се ръкува с вас?

— Не… Не, не мисля. Не, не дойде.

— А жена му? Тя ли ви покани да влезете?

— Не. Прислужницата. Жената на Тримейн беше на горния етаж. Не се чувстваше добре. Проверихме това — обадихме се на лекаря, помните ли?

— Добре. А сега ми кажете за семейство Кардоне. Къде ги намерихте?

— Първо говорих с мисис Кардоне. Едното от децата ми отвори. Тя лежеше на дивана, мъжът й беше в гаража.

— Къде говорихте с него?

— Току-що ви казах. В гаража. Излезе, че и там съм пристигнал в последния момент. Заминава за Филаделфия. Баща му е много болен. Дали са му последното причастие.

— За Филаделфия?… Къде точно беше той?

— Казах, в гаража Багажът му беше готов. Беше в колата. Помоли ме да побързам. Искаше да тръгва.

— Беше в колата?

— Точно така.

— И не ви се стори странно, че разговаря с вас, без да слезе?

— Защо? Баща му умира, за Бога! Адски бързаше да стигне във Филаделфия. Ще проверя дали е вярно.

Танър затвори телефона.

Маколиф не беше видял нито един от четиримата при нормални обстоятелства. Нито се бяха изправили на крака, нито се бяха движили. Бяха решили да не ходят у семейство Танър в неделя.

Тримейн зад бюрото си, уплашен, неподвижен.

Кардоне в колата, очакващ с нетърпение да отпътува.

Единият или и двамата ранени. Може би единият или и двамата са част от „Омега“. Нима неговите приятели бяха стреляли по него?… Нищо, скоро щеше да разбере.

* * *

Моментът беше дошъл. Навън дъждът беше спрял; сега щеше да му бъде по-лесно да върви, макар че гората все още беше мокра.

В кухнята се преоблече с дрехите, които беше донесъл от спалнята — черен панталон, черен пуловер с дълги ръкави и маратонки. Сложи пари в джоба си, като не пропусна да се увери, че има най-малко шест дайма. Накрая закачи малко фенерче на пуловера си.

После отиде до вратата на вестибюла и повика Али в кухнята. Страхуваше се от този момент много повече, отколкото от всичко друго, което му предстоеше. И все пак нямаше друг начин. Знаеше, че трябва да й каже.

— Какво правиш? Защо…

Танър вдигна пръсти към устните си и я притегли пред себе си. Стигнаха до отсрещния край на кухнята, където беше вратата на гаража — най-отдалеченото от вестибюла място. Прошепна й спокойно:

— Помниш ли, че те помолих да ми вярваш?

Али бавно кимна.

— Излизам за малко, за съвсем малко. Ще се срещна с двама мъже, които могат да ни помогнат. Маколиф ме свърза.

— Защо не дойдат тук? Не искам да излизаш. Не те пускам да излизаш.

— Няма как. Уговорено е — излъга той, макар и да знаеше, че тя ще се усъмни. — След малко ще ти се обадя. Ще разбереш, че всичко е наред. Но дотогава искам да кажеш на семейство Остърман, че съм излязъл на разходка… Че съм разстроен, каквото искаш. Важно е да се убедят, че ти вярваш на версията за разходката. Обясни им, че всеки момент ще се върна или че може би говоря с някой от полицаите навън.

— С кого ще се срещнеш? Трябва да ми кажеш.

— С хората на Фасет.

Али улови втренчения му поглед. Разбра, че я лъже, и потърси очите му.

— Трябва ли да го правиш? — попита го тихо.

— Да. — Той я прегърна силно. Не искаше повече да се бави. Отправи се бързо към вратата на кухнята.

На двора Танър се разходи, за да го забележат полицаите пред и зад къщата. Когато се убеди, че вече никой не го гледа, изчезна в гората.

Направи голям завой на запад, като си светеше с малкото фенерче, за да избягва препятствията. Земята беше влажна, мека и му беше трудно да върви. Най-после видя светлините в задния двор на съседите си — семейство Сканлън — на триста фута от границите на неговата градина. Когато стигна до задната веранда на семейство Сканлън и натисна звънеца, целият беше мокър.

Петнайсет минути по-късно — повече, отколкото беше предполагал — Танър се качи в мерцедеса комби на съседите си и запали двигателя. Пистолетът „Смит Уесън“ на Сканлън беше на колана му, а в джоба му имаше три резервни пълнителя.

Сви вляво по Орчард Драйв към центъра. Минаваше полунощ; беше изостанал от графика, който си беше съставил.

За момент прецени действията си. Никога не се беше смятал за особено безстрашен мъж. Смелостта му винаги се раждаше спонтанно. А сега съвсем не беше смел. Беше отчаян.

Странно. Страхът му, силният, изпълнил душата му ужас, с който живееше вече няколко дни, изчезна и на негово място се роди гняв. Гняв, че го манипулират. Повече не можеше да приеме това.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер