Ubiyte Raym

На десет метра пред нея куршумът се заби в челото на мъжа, който се криеше в храстите и който се оказа не Шон О’Сараян... а Джеси Корн. Над окото на младия полицай се появи черна дупка, главата му се изви рязко назад, зад тила му избухна зловещо червено облаче и той безмълвно се стро­поли на земята.

Сакс застина. Падна на колене, ръцете ѝ затрепериха.

— Господи! - промълви Нед.

Преди полицаят да се опомни, Гарет притича, грабна ре­волвера на Сакс от земята и го насочи към главата му. След това взе оръжието на Нед и го запрати в храстите.

— Лягай! - заповяда момчето. - По очи!

— Боже Господи... - нареждаше Нед.

— Веднага!

Нед се подчини. От очите му бликнаха сълзи.

— Джеси! - чу се наблизо гласът на Люси Кър. - Къде си? Кой стреля?

— Не, не... - изстена Сакс.

Не можеше да отмести очи от кървавата рана на полицая.

Гарет Ханлън хвърли поглед към трупа на Джеси. После се обърна по посока на приближаващите стъпки на Люси. Хвана Сакс за ръката:

— Да се омитаме.

Тя не реагира. Продължаваше да гледа като хипнотизира­на ужасяващата сцена пред себе си - края на живота на Дже­си Корн; края на своя живот. Гарет я вдигна на крака и я задърпа след себе си. Изчезнаха в гората като изплашени де­ца, които търсят подслон от приближаваща буря.

Четвърта част

ГНЕЗДО НА ОСИ

34.

„Какво става?“ - питаше се Линкълн Райм. Преди час, в пет и половина, висшият чиновник от отдел „Недвижими имо­ти“ на Данъчното управление на Северна Каролина най-сетне му се обади. Райм го беше събудил в един и половина, за да му възложи задачата да издири данъчните сметки на всеки, кой­то е декларирал, че обитава фургон на „Макфърсън“. Райм първо провери дали родителите на Гарет не са притежавали такъв и след като се увери, че не са, реши, че момчето се крие в някой изоставен фургон. А щом е изоставен, значи собстве­никът вероятно не плаща вече данъци.

Служителят от данъчното му съобщи, че в щата има два такива фургона. В единия случай, близо до Блуридж, фургонът бил продаден на младо семейство, което в момента живеело там. Другият, близо до река Пакенок, не си струвал труда да се продава. Даде и местонахождението му: на черен път на около половин километър от реката, в квадрант В-6 на картата.

Райм веднага се обади на Люси и останалите и ги насочи към мястото. Щяха да се приближат по съмване и ако Гарет и Амелия бяха вътре, да ги обградят и да ги накарат да се предадат.

Последните сведения, които се получиха от тях, бяха, че открили фургона и се приближавали внимателно.

Недоволен, че работодателят му не е мигнал цяла нощ, Том изгони Бен от стаята и се зае с обичайните сутрешни процедури.

— Високо е, Линкълн - измърмори, оставяйки апарата за измерване на кръвно налягане.

Високото кръвно можеше да причини пристъп на дисрефлексия, която да доведе до инсулт. Райм обаче не му обърна внимание. Беше възбуден, отчаяно искаше да открие Аме­лия. Вдигна очи. В стаята влезе Джим Бел, по лицето му се четеше тревога. Бен Кър, също разстроен, вървеше след него.

— Какво има? - попита нетърпеливо Райм. - Добре ли е Амелия...

— Тя уби Джеси - прошепна Бел. - Застреляла го в главата.

Том застина. Погледна Райм.

— Тъкмо щял да арестува Гарет - продължи шерифът. - Тя го застреляла и двамата избягали.

— Не, не е възможно - промълви Райм. - Има някаква грешка. Някой друг го е направил.

Бел поклати глава:

— Нед Спото е видял всичко... Не казвам, че го е убила умишлено. Нед се хвърлил върху нея и тя натиснала спусъка, без да иска, но въпреки това става дума за убийство.

Амелия, второ поколение ченге, Дъщерята на стражаря, бе убила колега. Най-лошото престъпление за един полицай.

— Стига толкова, Линкълн. Трябва да извикам вече щат­ската полиция.

— Чакай, Джим. Моля те... Тя вече е отчаяна, уплашена. Също и Гарет. Ако извикаш командосите, рискуваш живота на още хора. Те ще ги застрелят.

— Ами, крайно време е - сопна се Бел. - Още от началото трябваше да ги застреляме.

— Аз ще ги намеря. Съвсем близко съм.

— Дадох ти възможност да го направиш и гледай какво стана.

— Ще ги открия и ще я убедя да се предаде. Сигурен съм, че ще успея. Ще...

Изведнъж Бел бе избутан встрани и в стаята нахълта Мейсън Жермен.

— Мръсник! - изкрещя той и се хвърли към инвалида.

Том му препречи пътя, но якият полицай го блъсна на пода. Хвана Райм за ризата:

— Шибан инвалид! Дошъл си да си играеш...

— Мейсън! - Бел се опита да го дръпне, но Мейсън отно­во го изблъска.

— ... игрички с веществените доказателства, да си измис­ляш гатанки. Заради теб един добър човек загина!

Полицаят вонеше силно на афтършейв. Райм извърна глава.

— Ще те убия! Ще те...

Мейсън млъкна. Бен Кър го хвана през кръста и го изб­лъска встрани.

— Кър, по дяволите, пусни ме! - извика изненадано Мей­сън. - Мръсник! Арестувам те!

— Успокой се, заместник-шериф - каза бавно мъжагата.

Мейсън посегна към кобура, но Бен стисна здраво китка­та му със свободната си ръка. Погледна шерифа, който ким­на, после пусна Мейсън. Полицаят се обърна гневно към Бел:

— Ще отида там, ще открия онази жена и ще...