Ubiyte Raym

Самоувереността му ѝ се стори подозрителна, но нямаше време да мисли за това. Продължиха мълчаливо покрай пъ­тя. Вървяха двайсетина минути и стигнаха на около половин километър от мястото, където Канал роуд пресича Шосе 112 близо до Блакуотър Ландинг - мястото, където бе убит Били Стейл.

— Чуй! - прошепна момчето и я хвана за ръката.

Тя се заслуша, но не чу нищо.

— Бързо в храстите.

Шмугнаха се сред група бодливи дръвчета.

— Какво има? - попита тя.

— Шшшт.

След малко на пътя се появи голям камион.

— От фабриката е - прошепна момчето. - Ето там.

На камиона бе изрисувана емблемата на „Давет индъстрис“. Когато се скри от поглед, те отново излязоха на пътя.

— Как го чу? - изненада се тя.

— О, човек трябва да внимава през цялото време. Като нощните пеперуди.

— Като нощните пеперуди ли?

— Да! Те са големи хитреци. Усещат ултразвуковите треп­тения. Като радари са. Когато някой прилеп издаде ултраз­вукова вълна, за да ги открие, нощните пеперуди свиват кри­ле, падат на земята и се скриват. Усещат и магнитни и елек­трически полета. Неща, за които ние дори не подозираме. Знаеш ли, че можеш да привлечеш някои насекоми с ради­овълни? Или да ги отблъснеш, зависи от честотата.

Той замълча, завъртя се и замръзна неподвижно. После отново се обърна към нея:

— Трябва постоянно да се ослушваш. Иначе могат да се промъкнат зад гърба ти.

— Кои например?

— Ами... всички.

После кимна към Блакуотър Ландинг и реката:

— Още десет минути и ще сме на сигурно място.

Тръгнаха отново.

Сакс се питаше какво ли ще стане с Гарет, когато наме­рят Мери Бет и се върнат в Танърс Корнър. Обвиненията срещу него нямаше да отпаднат. Ако обаче Мери Бет пот­върди версията за истинския убиец - мъжа с тъмния гащери­зон, - прокурорът може би ще приеме, че Гарет я е отвлякъл, за да я предпази. Показания от страна на жертвите в полза на обвиняемия се приемат във всеки съд. Вероятно в този случай обвиненията щяха да отпаднат.

Кой ли беше този мъж е тъмен гащеризон? Защо скиташе из горите на Блакуотър Ландинг? Той ли беше убил онези трима души, чиято смърт се приписваше на Гарет? Той ли бе подтикнал малкия Тод Уилкс към самоубийство? Наистина ли съществуваше наркопласьорска мрежа, в която е бил за­месен Били Стейл? Проблемите с наркотиците са еднакво сериозни както в големите, така и в малките градове. Извед­нъж ѝ хрумна нещо друго: щом Гарет може да идентифицира истинския убиец на Били Стейл, мъжът с тъмния гащеризон, който вероятно вече беше научил за бягството им, сигурно щеше да се опита да ги открие и да им запуши устата. Не трябваше ли... Изведнъж Гарет застина. По лицето му се че­теше тревога. Обърна се рязко.

— Какво има? - прошепна тя.

— Кола. Движи се много бързо.

— Къде?

— Шшшт.

Сакс забеляза светлина от фарове.

„Трябва постоянно да се ослушваш. Иначе могат да се про­мъкнат зад гърба ти.“

— Не! - възкликна Гарет и бързо я дръпна в една туфа тръстика.

По Канал роуд с пълна газ хвърчаха две патрулни коли. Чернокож полицай, когото Сакс не беше виждала досега, шо­фираше челната. В едната си ръка стискаше пушка. Зад во­лана на другата кола седеше Люси Кър.

Гарет и Сакс залегнаха.

„Свиват крила и падат на земята...“

Колите профучаха покрай тях и спряха на кръстовището на Канал роуд и Шосе 112. Препречиха и двете платна и по­лицаите слязоха с оръжия, готови за стрелба.

— Блокираха пътя - измърмори Сакс. - По дяволите!

— Не, не, не - прошепна отчаяно Гарет. - Трябваше да си помислят, че сме тръгнали в другата посока: на изток. Тряб­ваше да си помислят така.

Една кола мина покрай тях. Люси махна на шофьора да спре, накара го да слезе и да отвори багажника за проверка.

Гарет се сви в тревата.

— Как, по дяволите, са разбрали, че сме тръгнали насам? Как?

„Защото Линкълн Райм е с тях“ - помисли си Сакс.

— Никой още не се е показал, Линкълн - каза Джим Бел.

— Да не очакваш Амелия и Гарет да вървят насред плат­ното? - сряза го Райм. - Сигурно се крият някъде из храсти­те.

— Пътят вече е блокиран. Нашите хора проверяват всяка кола от и към Танърс Корнър, дори да познават шофьорите.

Райм отново погледна картата.

— Няма ли друг път, по който да се измъкнат на запад?

— Единственият път през блатата е Канал роуд и после Шосе 112. - В гласа на Бел се усещаше колебание. - Трябва да ти кажа, Линкълн, че пренасочването на всичките ни сили към Блакуотър Ландинг крие голям риск. Ако са тръгнали на из­ток, към Аутърбанкс, ще се измъкнат и никога няма да ги открием. Това твое хрумване ми се струва малко нелогично.

Райм обаче беше убеден, че е прав. Докато гледаше кар­тата преди двайсетина минути, проследявайки пътя, по кой­то Гарет бе отвлякъл Лидия (пътят водеше направо към Грейт Дизмал Суомп), той започна да се чуди каква е била целта на похитителя. Спомни си какво му бе казала Сакс сутринта, докато преследваше Гарет:

„Според Люси няма логика да върви в тази посока.“