Райм не можеше да повярва, че гласът ѝ ще му донесе такова облекчение.
— Сакс, добре ли си?
Тя замълча за секунда, после отговори кратко:
— Да.
От другата стая Люси Кър кимна.
— Слушай, Сакс. Слушай внимателно. Знам защо го правиш, но трябва да се предадеш. Ти... Ало, слушаш ли?
— Слушам, Райм.
— Знам какво си решила. Гарет се е съгласил да те заведе при Мери Бет.
— Така е.
— Не му се доверявай.
„Нито на мен“ - помисли.
От другата стая Люси описа с пръст кръг във въздуха, което означаваше да продължава да говори.
— Сключих сделка с Джим - продължи той. - Ако те убедя да се предадеш, ще уредим някакво споразумение с обвинението. Щатската полиция още не се е намесила. Обещах им да остана, докато не намерим Мери Бет. Отложих операцията.
Той затвори очи за миг. Чувстваше се виновен пред нея, но нямаше как. Представи си как е загинала онази жена в Блакуотър Ландинг, как е загинал Ед Шефър... Осите по тялото на Амелия. Трябваше да я предаде, за да я спаси!
— Гарет е невинен, Райм. Сигурна съм. Не можех да позволя да го изпратят в центъра за задържане. Там ще го убият.
— Пак ще огледаме уликите. Ще открием още улики. Заедно, ти и аз. Нали така, Сакс? Ти и аз... Няма нещо, което да не можем да открием.
— Никой няма да застане на страната на Гарет. Той е сам-самичък, Райм.
— Ще се погрижим нищо да не му се случи.
— Не можеш да защитиш някого от цял град, Линкълн.
— Не използвай малки имена. Това носи лош късмет.
— Цялата тази работа е един провал.
— Моля те, Сакс...
— Понякога човек трябва да действа по съвест.
— Говориш като проповедник.
Той се изсмя насила, отчасти за да ѝ вдъхне увереност, отчасти за да вдъхне увереност на себе си.
„Върни се, Сакс. Моля те. Все още можем да те спасим. Животът ти е толкова крехък, колкото и единственият нерв, който действа в цялото ми тяло, тънката жичка, която мърда безименния ми пръст. И е също толкова ценен за мен.“
— Гарет твърди, че ще стигнем до Мери Бет тази нощ или утре сутринта - каза тя. - Ще ти се обадя, като я открием.
— Сакс, не затваряй още. Изчакай да ти кажа още нещо.
— Какво?
— Каквото и да мислиш за Гарет, не му се доверявай. Мислиш, че е невинен, но просто приеми, че може и да не е. Нали помниш как работим на местопрестъпленията, Сакс?
— Без предубеждения. Без да изключваме нито една възможност.
— Точно така. Обещай ми, че ще спазваш това правило.
— Той е с белезници, Райм.
— Добре, не му ги сваляй. И не му давай оръжие.
— Няма. Ще ти се обадя, като открием Мери Бет.
— Сакс...
Връзката прекъсна.
Райм затвори очи и тръсна ядосано глава, за да смъкне слушалките. Том бързо му ги свали. Извади четка за коса и го среса.
— По дяволите - измърмори криминологът.
Люси затвори телефона в другата стая и влезе при тях. По изражението ѝ си личеше, че в Щатското управление не са успели да засекат телефона.
— Пит каза, че са в радиус от пет километра от центъра на Танърс Корнър - съобщи тя.
— Не можаха ли да определят по-точно? - измърмори Мейсън.
— Ако беше поговорила още няколко минути, щяха да определят местонахождението ѝ с точност до пет метра.
Бел вече разучаваше картата:
— Добре, пет километра от центъра.
— Дали няма да се върнат в Блакуотър Ландинг? - попита Райм.
— Не - отсече шерифът, - знаем, че момичето е на Аутърбанкс. Блакуотър Ландинг е в обратна посока.
— Как най-бързо се стига на Аутърбанкс?
— Пеша няма да успеят. Трябва или да вземат кола, или лодка. Има два начина да се доберат дотам. Могат да продължат на юг по Шосе 82 до Шосе 17. По него ще стигнат до Елизабет Сити, откъдето могат или да вземат лодка, или да продължат до Шосе 158 и по него да излязат на брега. Другият вариант е да стигнат по Шосе 17 до Харпър роуд... Мейсън, взимаш Франк Стърджис и още двама и отивате на Шосе 112. Блокирате го при Белмънт.
Райм забеляза, че това е в квадрант М-10.
— Люси - продължи шерифът, - с Джеси и Харпър ще блокирате Милъртън роуд.
Това беше квадрант Г-14.
След това Бел извика шурея си:
— Стив, ти ще поддържаш връзката. Раздай радиостанции, ако някой все още няма.
— Добре, Джим.
Бел се обърна отново към Люси и Мейсън:
— Съобщете хората, че момчето е със син затворнически гащеризон. Какво носеше твоето момиче, Линкълн?
— Тя не е „моето момиче“.
— Извинявай.
— Дънки и черна фланелка.
— Има ли шапка?
— Не.
Люси и Мейсън тръгнаха. След малко в стаята останаха само Бел, Райм и Том. Шерифът се обади в Щатското управление да каже на детектива, който провеждаше подслушването, да продължат засичането на същата честота, защото изчезналият можел да се обади по-късно.
За миг шерифът замълча. Погледна Райм, после отново заговори по телефона:
— Благодаря за предложението, Пит, но засега само издирваме изчезнал. Нищо сериозно.
Затвори и измърмори:
— Нищо сериозно ли? Мили Боже...
Бен Кър дойде половин час по-късно. Изглеждаше доволен, че отново ще се заеме с криминологична работа, въпреки че новините явно го бяха разтревожили.
Докато двамата с Том разопаковаха апаратурата, Райм гледаше картата и списъка на веществените доказателства.