Мери Бет си помисли, че ще удари Том с брадвата, за да го зашемети. Преди обаче Мисионера да издърпа приятеля си, тя хвана ръката, която опипваше гърдите ѝ, и я дръпна силно надолу. Едно стърчащо парче стъкло се заби в китката му. Нападателят изпищя от болка, пусна момичето и се отдръпна.
Мери Бет избърса уста и избяга в средата на стаята.
Мисионера се нахвърли върху Том:
— Защо, по дяволите, го направи?
„Удари го! - мислено викаше Мери Бет. - Фрасни го с брадвата! Той е полудял. Кажи на полицаите да го арестуват.“
Том не слушаше какво му говори приятелят му, а стискаше ръката си, гледаше с ужас раната и нареждаше:
— О, Господи, Господи...
— Нали ти казах да траеш! След половин час вече щеше да е в леглото ти! Всичко прецака!
Мери Бет с ужас осъзна, че никой не е имал намерение да я спасява. Никой не беше известил полицията!
Том вдигна окървавената си ръка:
— Гледай бе, човече. Гледай!
Запъти се с олюляваща се походка към гората. Спря на няколко метра от бараката и се обърна към нея:
— Шибана кучка! Приготви се. Пак ще се върнем!
Той погледна надолу и се наведе. След малко се изправи с камък в здравата си ръка. Запокити го към прозореца. Мери Бет отскочи назад, камъкът прелетя на десетина сантиметра от главата ѝ. Тя се хвърли на дивана и заплака.
Отвън отново долетя гневният глас на Том:
— Готви се, кучко! Ще се върнем!
Събраха се у Харис Томъл, на голямата буренясала ливада, която той не си даваше труд да поддържа. Единствената „украса“ на двора му бяха камионът, паркиран пред къщата, и шевролетът му - спрян отзад.
Той беше най-образованият от тримата и се опитваше да си създаде образ на сваляч. Само той бе лежал в затвора - бяха го хванали да продава ценни книжа, които „случайно“ се оказали на друг човек. Беше отличен стрелец, но доколкото бе известно на Кюлбо, никога не бе стрелял по човек. Освен това мислеше прекалено много, обръщаше прекалено голямо внимание на външния си вид и не обичаше да черпи. Всичко го правеше изключително ненадежден партньор в това, с което тримата се занимаваха през последните няколко години в окръг Пакенок.
За разлика от Кюлбо, който сам поддържаше къщата си, и от О’Сараян, който редовно забърсваше някоя сервитьорка, която да оправи фургона му, Харис Томъл не се грижеше за дома си. Така, предполагаше Кюлбо, вероятно се надяваше да създаде впечатление за бохемски живот.
Това обаче си беше проблем на Томъл, а и не се бяха събрали на буренясалата ливада, за да обсъждат дизайна на домовете си. Причината беше арсеналът, който Томъл бе наследил, когато една Нова година баща му отиде за риба на заледеното езеро Спайви Понд, за да изплува едва през пролетта.
Стояха на остъклената тераса и разглеждаха сандъците с пушки и револвери по същия начин, както в детството си бяха разглеждали бонбоните в магазина на Петерсън на Мейпъл стрийт, чудейки се какво да откраднат.
О’Сараян, който все хленчеше за Виетнам и гледаше всички филми на тази тема, си хареса черна автоматична пушка „Колт AR 15“, версия на М-16, предназначена за масова употреба.
Томъл взе красивата гладкоцевна пушка „Браунинг“ с инкрустации, която Кюлбо копнееше да притежава повече от всичко на света, въпреки че предпочиташе да стреля с карабина. Самият Кюлбо пък избра стилната карабина „Уинчестър“ на Томъл с огромен оптически мерник.
Взеха достатъчно боеприпаси, вода и храна, уиски, клетъчния телефон на Кюлбо и спални чували, въпреки че не очакваха ловът да продължи много дълго.
Линкълн Райм вкара количката си в изпразнената лаборатория на административната сграда на окръг Пакенок.
Люси Кър и Мейсън Жермен стояха със скръстени ръце до масата, върху която по-рано бяха микроскопите. Когато криминологът и болногледачът му Том влязоха, двамата по- мощник-шерифи ги изгледаха подозрително.
— Как може да направи такова нещо? - възкликна Мейсън. - Какво, по дяволите, си мисли?
На тези два въпроса вероятно и самата Амелия Сакс не можеше да отговори. Затова Райм се задоволи да попита:
— Нали няма пострадали?
— Не - отвърна Люси, - но Натан е доста разстроен. Не е приятно да гледаш отблизо дулото на „Смит и Уесън“, който бяхме достатъчно глупави да ѝ предоставим.
Райм се тревожеше за Амелия. Всички улики сочеха Гарет Ханлън като извършител на изнасилване и убийство. Сакс бе позволила да я подлъже и сега се намираше в компанията на човек, който няма да се поколебае да я елиминира веднага щом реши, че не се нуждае от нея.
Трябваше да я открие колкото може по-скоро.
— С кола ли са избягали? - продължи да разпитва Райм.
— Не мисля - отвърна с влизането си шериф Бел. - Никой не е съобщил за открадната кола. Човек не може да се измъкне лесно от този район. Цялата местност е в блата, няма много пътища. Аз...
— Вземи няколко кучета, Джим - предложи Люси. - Ърв Уонър тренира две за щатската полиция. Вземи телефона му от капитан Декстър от Елизабет Сити. Ърв ще ги открие.
— Добра идея. И така...
— Имам едно предложение - прекъсна го Райм.
Мейсън се изсмя скептично.
— Какво? - попита шерифът.
— Предлагам ви сделка.