— Все си мисля за Мери Бет. Къде ли е сега? Добре ли е? Сигурно е много уплашена.
Сакс си мислеше не за момичето, а за Гарет Ханлън. Като си заговориха за деца, тя се запита как ли щеше да се почувства, ако синът ѝ е обвинен в убийство и отвличане. Как ли щеше да прекара тази нощ в затвора? А... още стотици нощи?
— Тръгвате ли скоро? - попита Люси.
— След малко.
— Надявам се да се видим, преди да си заминеш.
— Ще се помотая още малко наоколо. Операцията е след два дни, после Линкълн трябва да лежи около седмица.
Полицайката стана и тръгна към шерифството.
След няколко минути Мейсън Жермен излезе от ареста. Беше намръщен както винаги. Огледа се, но не забеляза Сакс. Тръгна по разбития тротоар и влезе в една постройка между ареста и шерифството.
После от другата страна на улицата спря някаква кола. От нея слязоха двама души. Единият беше адвокатът на Гарет, Кал Фредерикс. Другият бе едър мъж, около четирийсетте, с разкопчана яка и разхлабена вратовръзка. Беше навил ръкавите на ризата си и носеше сакото си на рамото. Тъмните му панталони бяха безобразно намачкани, лицето му имаше добродуш- но изражение като на учител. Влязоха в сградата на ареста.
Сакс хвърли чашата си в кошчето пред закусвалнята, пресече пустата улица и ги последва.
В ареста Кал Фредерикс запозна Сакс с доктор Елиът Пени.
— О, значи работите с Линкълн Райм? - попита психологът за нейна най-голяма изненада.
— Да.
— Кал ми каза, че са хванали Гарет благодарение на вас. Линкълн тук ли е?
— В шерифството е. Може би скоро ще си тръгне.
— Имаме общ приятел. Искам да му пратя много поздрави. Ще се отбия да го видя, като свършим тук.
— Ще остане още около час - уведоми го Сакс; обърна се към Фредерикс: - Мога ли да ви попитам нещо?
— Да - отвърна предпазливо адвокатът: Сакс беше от противниковия лагер.
— Мейсън Жермен спомена „Ланкастър“. Какво е това?
— Център за задържане на особено опасни престъпници. Момчето ще бъде преместено там, след като му предявят обвиненията в съда. Ще остане там до делото.
— Той е непълнолетен!
— Напротив.
— На шестнайсет е!
— О, ако не се споразумеем, Макгуайър ще го третира като възрастен.
— Там много ли е лошо?
— Къде, в „Ланкастър“ ли? Ще го малтретират, не може да се избегне. Не знам колко жестоко, но е сигурно. Момчетата като него са на най-ниското стъпало на затворническата йерархия.
— Не може ли да бъде отделен?
— Не и там. Има само общи помещения. Можем само да се надяваме надзирателите да го пазят.
— Не можете ли да издействате пускане под гаранция?
Фредерикс се изсмя:
— При такива обвинения? Изключено. Нищо не може да го измъкне.
— Не можете ли да го изпратите в друг център за задържане? Линкълн има някои връзки в Ню Йорк.
Фредерикс се усмихна снизходително:
— Ню Йорк ли? Тук сме в южните щати, това име не означава нищо. - Кимна към доктор Пени: - Най-добрият ни шанс е да накараме Гарет да ни сътрудничи и да сключим споразумение.
— Приемните му родители не трябва ли също да дойдат?
— Би трябвало. Обадих им се, но Хал каза момчето да се оправя само. Дори не ми позволи да говоря с Маги - майката.
— Гарет не е отговорен за действията си. Той е дете!
— Преди предявяването на обвиненията ще му назначат съдебен настойник. Не се тревожете, няма да го оставим така.
Сакс се обърна към лекаря:
— Какво смятате да правите? Какъв е този тест на празния стол?
Доктор Пени погледна адвоката, който кимна, и обясни:
— Не е тест, а вид терапия, метод, който дава много бързи резултати при изследването на някои видове поведение. Ще накарам Гарет да си представи, че Мери Бет седи пред него, и да ѝ говори. Да ѝ обясни действията си към нея. Надявам се да го накарам да си даде сметка, че е извършил нещо нередно, че ѝ е причинил болка. Да разбере, че тя иска да се върне вкъщи, и така да го убедя да ни каже къде я е затворил.
— Мислите ли, че ще успеете?
— Методът всъщност не е предназначен за такива случаи, но мисля, че ще заработи.
Адвокатът погледна часовника си:
— Готов ли си, докторе?
Лекарят кимна.
— Да вървим тогава.
Влязоха в стаята за разпити.
Сакс остана в главното помещение. Наля си чаша вода и отпи бавно. Когато дежурният полицай зачете отново вестника си, тя бързо се вмъкна в стаята за наблюдение, където бе монтирана видеокамерата, записваща разпитите. Помещението беше празно. През огледалното стъкло Сакс видя Гарет в средата на стаята за разпити. Лекарят стоеше до масата. Кал Фредерикс седеше със скръстени ръце в ъгъла. Беше преметнал единия си крак върху другия, така най-добре личеше колко са високи токовете му.
Пред Гарет бе поставен празен стол.
На масата имаше няколко запотени кутии кола.
Сакс чу гласа на психолога в пращящия микрофон над главата си:
— Гарет, аз съм доктор Пени. Как си?
Момчето не отговори.
— Доста горещо е тук, а?
Гарет продължаваше да мълчи. Наведе глава и изпука с кокалчетата на палеца и показалеца си. Звукът се чуваше и в стаята за наблюдение. Сакс усети, че и тя е започнала да човърка кожата около показалеца си. Беше го разкървавила. Веднага спря и изпъна ръце до тялото си.