Тръпка

— Аз ще я заведа.

На тръгване грабва бутилката с бренди.

Къртис притиска слепоочията си.

— Мисълта, че сестра ми е някъде там, направо ме влудява.

Хвърлям поглед към коридора, за да се убедя, че Хедър е заминала. Къртис ще се побърка, като му кажа за кредитната карта, а в момента тя няма нужда от нови нападки.

— Покупките от кредитната карта на Саския… колко пари са похарчени?

— Около три хиляди.

— Във Франция или в Англия?

— Във Франция и из цяла Европа, в магазини и ресторанти. Майка ми и баща ми не знаеха какво да правят. Бяха ѝ дали тази карта за спешни случаи. Спонсорите ѝ даваха далеч по-малко от моите. Но нали знаеш каква е. Харесва скъпи неща.

Забелязвам глаголното време. Харесва скъпи неща. Наистина ли вярва, че още е жива? Сигурно не съм го разбрала правилно. Той не я е убил. Но какво друго крие от мен?

Къртис въздиша.

— Накрая баща ми спря картата. Нашите почти се разведоха заради това. Майка ми не му проговори седмици наред.

— Не можаха ли да проследят плащанията — казвам аз, — по охранителните камери или нещо подобно?

— Полицията направи всичко възможно, но ресторантите нямаха камери. Някои от магазините имаха, но записът беше много лош. Можеше да бъде всеки.

Поемам си дълбоко дъх.

— Това, което ще ти кажа, няма да ти хареса — казвам му аз. — Не е била Саския. Бил е Дейл.

Къртис ме гледа, изумен. Разказвам му за разговора, който подслушах по-рано.

Слава богу, че Дейл и Хедър не са тук. Гневът залива Къртис на вълни. Той прави всичко възможно да се сдържи, но мускулите на челюстта му играят и кракът му нервно чука по пода.

— Все пак е странно — казвам аз, — нали им е трябвал кодът ѝ.

Къртис горчиво се засмива.

— Беше го написала на бележка, залепена за проклетата карта. Оставяше я на кухненската маса. Много се разправяхме за това, но на следващото ми идване картата пак беше там. Хич не я беше грижа. Парите не бяха нейни, така че не ѝ пукаше.

Той замлъква за миг.

— Значи Дейл е откраднал кредитната ѝ карта. Но това не обяснява защо усетихме парфюма ѝ. Или кичурът от косата ѝ, или картата за лифта, която изведнъж се появи в сака ми.

— Какво искаш да кажеш? Че просто е решила да приключи с предишния си живот и да изчезне?

— Може би.

— Беше ли щастлива? — Стъпвай внимателно, казвам си наум.

Той се замисля.

— Нямам представа.

— Вашите знаеха ли за нея и Одет?

— Какво?

По дяволите. Той не знае. Собственият ѝ брат. Макар че въобще не съм изненадана. Саския имаше много и различни страни. Никога не разбрах коя е истинската, може би и Къртис не го е знаел.

— Одет и Саския — казвам аз, — те бяха заедно.

Къртис се мръщи.

— Не, няма начин.

— Довери ми се.

Той бързо примигва.

— Знаех, че Одет е гей, но…

— Как разбра за Одет?

Той се колебае.

— В началото на сезона я поканих да излезем и тя направо ми го каза.

Запомням този факт, за да го осмисля по-късно.

— Значи казваш, че сестра ми е била…

— Не е моя работа да слагам етикети, но двете с Одет бяха двойка.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Къртис се втренчва в пламъците.

— Вашите как щяха да реагират? — питам го аз.

Без отговор.

— Къртис?

Лицето му се изкривява.

— Не ми е казала.

— Щеше ли да бъде проблем за вашите, че ходи с жена?

— Ммм. Не мисля. Щяха да са окей. Мамка му, как може да не съм го разбрал?

Без часовника е пълна тишина.

— Значи мислиш, че е решила да изчезне за десет години — казвам аз, — и после да се върне, но защо, с каква цел?

Той се обръща към мрака зад прозореца.

— Точно това ме тревожи?

— Ако е искала да ни разиграва, защо ще чака цяло десетилетие?

— Така и не успях да разбера половината от нещата, които правеше.

Гласът на Саския отеква в ушите ми. Ще си го върна обратно.

И аз не успях да разбера дали е причинила падането на Брент. Той каза, че автоматът му се бил разхлабил, затова бил паднал. Знам, че за малко е свалил борда, за да хапне, и допускам, че тогава го е пипнала. Затова беше толкова трудно да я хване човек, защото беше дяволски хитра и нищо не можеше да ѝ се припише със сигурност.

Къртис се изправя.

— Виж, капнал съм, а ти си контузена. В момента нищо не можем да направим — посяга към джоба на якето за фенерчето, — дръж го у себе си. Ще те заведа до стаята.

Докато се изправям с мъка, погледът ми се спира върху пироните на стената. И изведнъж се сещам, какво висеше там.

Стара брадва за лед.

42

Десет години по-рано

Днес вътрешният ми часовник тиктака по-силно от всякога. Сега е моментът. Последни тренировки преди Британското. Обаче не съм готова.

Всеки път, щом стигна до върха на пайпа, се подготвям да направя криплър и всеки път нещо ме спира. Опитвам се да се залъжа, че е просто от благоразумие. Ако днес се контузя и утре не се представя, спонсорите с пълно основание ще си потърсят по-надежден състезател.

Но дълбоко в себе си знам, че е страхът.