Тръпка

Катеря се нагоре по склона. Със или без него трябва да го направя. Закопчавам се и оглеждам околността. Три фигури правят слалом по пистата, половин дузина скиори се качват с влека, но никой не гледа в моята посока и са твърде далече дори да ме чуят. Ще изчакам да дойдат по-близо.

Винаги съм се гордяла, че нямам нужда от никого, но сега си давам сметка, че не е напълно вярно. Понякога, дори в индивидуален спорт като сноуборда, имаш нужда от някого.

Все още никой не поглежда насам. Сърбят ме петите да скоча, макар че е твърде рисковано. Ааа! Просвам се на снега. Точно днес ли трябваше да се случи? Как ще погледна нашите в очите, ако не мога да бия резултата си от миналата година или още по-лошо, ако се класирам по-назад?

Представям си реакцията им.

Казахме ти, Мила.

Вземи се стегни.

Студът се просмуква през якето и грейката. Скоро започвам да треперя, но лежа там и не мърдам.

Обидата на лицето на Брент ми тежи на сърцето и ме изяжда отвътре. Нищо не съм му обещавала, защо тогава се чувствам толкова виновна?

Не съм права. Трябва да говоря с него. Псувам наум, закопчавам борда и се спускам надолу. Но когато стигам до халфпайпа, Брент го няма никъде.

Одет се приближава. Целуваме по двете бузи.

— Днес не тренираш ли?

Сега, когато знам, че са със Саския, се чувствам неловко край нея.

— Бях на ледника, опитвах криплъри.

— Чудесно. Успя ли?

— Близко съм. — Не искам да издавам подробности. Ще ги разкаже на приятелката си. — Скъсахме с Брент.

Тя докосва ръката ми.

— Съжалявам.

— Сигурно е за добро. Както каза, беше като котва на крака ми.

Тя ме поглежда със съчувствие.

— Ако беше някой друг спорт, ски бягане например, можеше да е различно. Но в халфпайпа рисковете са много големи.

— Вие със Саския някак си се справяте — казвам аз, преди да успея да се спра.

— Всъщност умирам от страх за нея. — Одет се обръща да я потърси с очи.

Ето я и нея, качва се с влека.

— Защо пазите отношенията си в тайна? — питам аз.

— Тя не иска никой да знае.

— Разбирам. — Усещам, че това натъжава Одет. — Хей, Брент не мина ли оттук преди малко?

— Да, пусна се веднъж, падна и си удари коляното. Слезе надолу преди няколко минути.

— Какво… — обхваща ме паника, — той добре ли е?

— Тръгна към въжената железница. Не мисля, че е много зле.

Дали обаче ще може да се състезава? „Смаш“ са основите спонсори на Британското тази година и Брент е тяхната звезда. Снимката му, политнал във въздуха, е по всички билбордове в курорта. Той се прави, че не е голяма работа, но знам, че е под напрежение.

Трепвам, като се сещам за заплахата на Саския. Ще си го върна обратно. Това ли е станало? Тя ли е предизвикала падането му? Иска ми се да попитам Одет дали Саския е била наблизо, когато е паднал, но не се осмелявам. Ще сляза долу и сама ще го попитам.

Саския стига до върха на лифта и поглежда в моята посока. Не мога да се закълна, но ми се струва, че злорадства.

41

В настоящето

Това място ме побърква. Брент седи до Хедър в осветения със свещи ресторант или за да я успокои, или за да ѝ попречи да каже това, което не иска да чуем. Опитвам се да отгатна какво може да е то. Всякакви мисли се въртят в главата ми.

Грозни мисли.

Неща, които са много по-лоши от едно чукане.

Какво е правил Брент, докато с Хедър и Къртис бяхме в съблекалнята? Дали нарочно не си с ударил главата? Доста бързо се възстанови. Освен това му отне цяла вечност да напълни тенджерите със сняг. Възможно ли е да е направил нещо на Дейл и после да го е бутнал в някоя пукнатина?

Огънят догаря. Къртис става да сложи още дърва. Като се замисля, Къртис също изчезна за известно време, уж отиде да търси фенери, освен това никак не обича Дейл. Знам, че Къртис има горещ нрав, но може ли да мрази Дейл толкова, че да го убие?

Възможно ли е Къртис и Брент да са съучастници?

Черните очи на елена се забиват в мен. Болката в коляното ми пречи да мисля ясно. Опитвам се да си спомня колко време ми отне последния път, за да започна да го натоварвам. Разбира се, зависи колко лошо съм го изкълчила и дали е разкъсана само кръстната връзка, или и други сухожилия.

Лампите светват.

— Е, това поне е нещо — казвам аз.

Къртис сумти.

— Да, но за колко?

— Така е. — Поне знам, че нито Брент, нито Къртис са сирели тока.

— Някой си играе с нас — казва Къртис.

Но кой? Дейл?

— Мисля, че е сестра ми. — Къртис отправя мрачен поглед към вратата, сякаш тя ще се появи там.

Проигравам наум това, което ми каза днес следобед в съблекалнята. Ако я е убил, как може да мисли, че е тя? Оглеждам останалите, за да видя как реагират на това.

Хедър става.

— Отивам да си лягам.

Не мисля, че го чу какво каза. Или е твърде стресирана от изчезването на Дейл, за да мисли за каквото и да било. Очите ѝ са зачервени от плач. Не мога да си представя какво изпитва в момента. Освен ако не е някаква мистериозна схема, замислена от двамата с Дейл.

Вдигам един от свещниците.

— Вземи го, ако токът пак спре. Запалката още ли е в теб?

Тя се потупва по джоба.

— Да — оглежда колебливо коридора.

— Ще дойда с теб — готвя се да стана.

Но Брент скача.