Тръпка

— Искам да те питам нещо, Мила. Според теб кое е по-добро, сноубордът или сексът?

Не съм изненадана, в края на краищата нали е женска вечер. И макар че обичам да говоря за сноуборд с Одет, предпочитам да не обсъждам напредъка си пред Саския, нали е съперница, затова се радвам на двойния въпрос.

— Зависи с кого съм — казвам аз.

Очите на Саския светват закачливо:

— С Брент, например.

— Казах ти вече — отвръщам аз, — не ходя с него. — Двамата с Къртис днес са в Италия на състезания. Отбелязвам си наум да му се обадя по-късно, за да видя как се с представил.

Саския повдига вежди.

— Е, харесвам и двете — казвам аз.

Одет се усмихва:

— Да, едното през деня, другото през нощта.

— Колко скучно — казва Саския.

Тази вечер се държи малко дръпнато с Одет, сякаш би искала да ме има само за себе си. Или може би си въобразявам? Така или иначе три е неудобно число. В нашето малко трио Одет е сериозната, Саския е безгрижната и аз често се раздвоявам между двете. Тази вечер клоня повече към Саския.

— А защо не и двете едновременно — казва Саския, — намираш си тихо местенце в планината…

— Може би в кабинката на лифта? — казвам аз.

Саския се подхилва:

— От личен опит ли говориш?

Разсмивам се:

— Не! Сега е твой ред. Кое е по-добро?

Умирам да чуя какво ще каже. Където и да иде, мъжете обръщат глави след нея, но тя не проявява интерес към никой от тях, с изключение на Жулиен, но подозирам, че го търпи само заради съветите по сноуборд, които ѝ дава. Подозирам, че и тя като мен предпочита да се съсредоточи върху тренировките.

— Така е — казва тя, — права си. Имам нужда и от двете.

— С Жулиен? — настоявам аз.

Тя се смее и отклонява поглед.

Тъкмо се готвя да попитам Одет какво мисли по въпроса и на вратата се звъни. Разбира се, е досадният Жулиен.

Гледам как го посреща Саския — небрежна целувка по двете бузи.

Одет се намръщва.

— Нали беше женска вечер.

— Е, има ли значение? — казва Саския.

Човек би помислил, че Одет и Жулиен ще се държат приятелски, след като и двамата са французи, но всеки път само Саския разговаря с него. Одет дори не го целува по бузата, само му кимва едва-едва.

Жулиен казва нещо на френски.

— Тази вечер говорим на английски — заявява Саския.

— Днес видя ли ми бекфлипа 720°? — пита той.

Слушаме го известно време. Можеше да е интересно, но английският му е толкова развален, че трудно му се разбира. Саския го прекъсва, за да попита Одет за предстоящото състезание в Швейцария. Липсата на интерес у Саския никак не го смущава. Не може да откъсне поглед от нея. Сякаш е неговата муза, или нещо такова.

Обръщам се към Одет.

— Видях те днес да правиш няколко гигантски деветки17.

Одет махва с ръка.

— Не бяха чак гигантски. Ти пък направи граб 720°.

— Повечето ги обърках. — Жените често правим това, омаловажаваме всичко, което правим.

Саския се прозява. Тя не се хвали като Жулиен, но и не омаловажава постиженията си. Няма такава потребност. Разтрива врата си, разтяга го на едната, после на другата страна.

— Да не си се схванала? — Жулиен скача, застава зад облегалката на дивана, отмята косата на Саския и започва да разтрива раменете ѝ. Изразът на лицето му е като на котката на нашите, когато мърка в нечий скут.

Потискам усмивката си и поглеждам към Одет да видя дали го е забелязала. Тя ги наблюдава със странно изражение, докато не забелязва, че я гледам.

Лицето ѝ се прояснява и не съм сигурна, дали не си го измислям.

Но за миг ми се стори, че видях омраза в очите ѝ.

21

В настоящето

Хватката на Дейл се стяга около ръката ми. Има мъже, които въобще не могат да посегнат на момиче, като Брент например. Къртис сигурно смята, че би могъл, ако му се наложи, но аз не съм съвсем сигурна. Като гледам студените, сиво-зелени очи на Дейл, съм убедена, че може.

Изведнъж си спомням как преди десет години се нахвърли върху Саския в бара. Мислите ми препускат, не мога да ги стигна. Дали след това не я е нападал и убил? Това ли е станало? Ако е така, в момента съм в сериозна опасност. Той мисли, че съм го поканила тук, за да го вкарам в капан като животно.

По дяволите. Вече пропуснах момента да го изненадам. Какво да правя? Дейл, зловещият манипулатор, ме плаши. Искам да се върне Дейл, богът на викингите.

Поглеждам към ръката му. Ноктите му са добре поддържани, китката му е покрита със златист мъх.

Най-добрите борци правят всичко възможно да избегнат битката, Мила. Но ако не можеш да я избегнеш, удряй първа и удряй здраво.

Баща ми ме е учил да се бия. Беше твърд човек. И умен. Мога да ударя Дейл с лявата ръка, още по-добре с коляно в топките — страхотно искам да го ударя но той ще отвърне на удара и накрая ще пострадаме и двамата. Опитвам друг подход.

— Ако не ме пуснеш веднага, ще кажа на жена ти, че ме целуна.

Много е долно да го използвам срещу него. Аз бях тази, която предизвика целувката. Но не ми пука. Бясна съм. Ако това не проработи, ще го ритна с коляното и ще бягам.

Той пуска ръката ми.