Тъмна любов

— Не чух — господин Х. силно притисна с палеца си меката плът под езика на О. и продължи да натиска, докато в очите на лесъра не се появиха сълзи. После отдръпна ръката си и прокара нежно мокрия си палец по горната му устна. — Казах, че не съм те чул.

— Да, сенсей.

— Добро момче.

31

Мариса се въртеше неспокойно в леглото. Обръщаше се ту на едната, ту на другата страна, местеше възглавницата си, но нервното напрежение си оставаше. Имаше чувството, че матракът е пълен с камъни, а чаршафите са се превърнали в шкурка.

Отметна завивките си, стана и отиде до прозорците, които бяха със спуснати щори и закрити от плътни атлазени завеси. Имаше нужда от свеж въздух, но нямаше начин да ги отвори, защото утрото вече беше настъпило. Седна на едно малко канапе и придърпа копринената си нощница, за да завие босите си крака.

Рот.

Не можеше да спре да мисли за него. И всеки път, когато си го представяше с другата жена, й се искаше да ругае. Което не беше типично за нея.

Винаги е била кротка. Чаровна. Въплъщение на женствеността и добротата. Гневът изобщо не й беше присъщ. Само че, колкото повече мислеше за Рот, толкова повече й се искаше да удари нещо с юмрук. Стига да можеше да свие ръката си в юмрук.

Погледна ръката си. Охо, можеше. Макар и юмрукът й да беше отчайващо малък. Особено в сравнение с неговия.

Господи, беше изтърпяла толкова много. А той така и не разбра колко труден е животът й.

Да бъде шелан на най-могъщия вампир и въпреки това да си остане девствена стара мома, беше същински ад. Провалът й като жена я беше лишил от всякакво чувство на самоуважение. Изолацията подкопаваше здравия й разум. Неудобството да живее с брат си, защото няма собствен дом, също я измъчваше.

Ужасяваше се, че другите я зяпат и говорят зад гърба й. Осъзнаваше много добре, че е постоянна тема на разговор, на завист, съжаление, шпионаж и дори подигравки. Чувала бе, че разказват историята й на младите момичета, но дали като предупреждение, или да им послужи за стимул, дори не искаше да знае.

Рот изобщо не съзнаваше колко много беше изстрадала. Но до известна степен и тя имаше вина. Смяташе, че постъпва правилно, като играе ролята на добрата малка женичка, че това е единственият начин да бъде достойна за него и единственият й шанс в крайна сметка да сподели живота си с него. Само че какво се получи? Той си намери тъмнокоса жена човек, която обичаше. Господи, отплатата за всичките й усилия беше не само несправедлива, а направо жестока. Освен това, не беше единствената, която страдаше. В продължение на векове Хавърс се притесняваше до болка за нея.

На Рот, от друга страна, винаги му е било добре. Без съмнение, беше му добре и сега. По всяка вероятност в този момент се търкаляше гол с онази жена. И използва усилено онова твърдо нещо между краката си.

Мариса затвори очи. Спомни си усещането, когато я придърпа към себе си, притисна я в смазващата си прегръдка и я остави без дъх. Тогава беше прекалено шокирана, за да се възбуди истински. Беше я затиснал с огромното си тяло, ръцете му се бяха вплели в косата й, устата му се беше впила в гърлото й и смучеше ожесточено. А ерекцията му малко я уплаши. Каква ирония. Защото дълго време беше мечтала за този момент, питайки се какво ще почувства, когато я обладае. Когато загуби девствеността си и разбере какво значи да усетиш мъж в себе си. Всеки път, когато си представяше, че са един до друг, по тялото й се разливаше гореща вълна и кожата й изтръпваше. Но реалността се размина с очакванията й. Беше съвсем неподготвена, искаше й се да бе продължило малко по-дълго и да не е чак толкова грубо. Имаше чувството, че щеше да й хареса, ако той беше по-внимателен. Но все пак тогава той изобщо не мислеше за нея.

Мариса отново сви ръката си в юмрук. Нямаше желание да си го върне. Искаше единствено и той да вкуси от болката, която тя беше преживяла.

Рот прегърна Бет и я придърпа по-близо към себе си, като наблюдаваше Рейдж над главата й. Това, че тя облекчи страданието на вампира, премахна всички прегради между тях.

Грижата за братята ми е грижа за мен, помисли си той. Един от постулатите в най-стария кодекс на воинската класа.

— Ела в леглото ми — прошепна той в ухото й.

Тя се остави да я хване за ръка и да я отведе в стаята си. Щом влязоха вътре, Рот затвори и заключи вратата. После угаси всички свещи, освен една. Развърза колана на халата й и смъкна атлазената дреха от раменете й. Кожата й отразяваше светлината на единствената запалена свещ.

Рот събу кожените си панталони. После просто лежаха един до друг.

Не търсеше секс от нея. Не сега. Искаше само взаимна утеха и покой. Искаше да усеща топлата й кожа до своята, да чувства дъха й, галещ гърдите му, да чува туптенето на сърцето й до своето. Искаше на свой ред да я успокои. Погали дългата й, мека като коприна коса и пое дълбоко дъх.

— Рот? — гласът й прозвуча като музика в полутъмната тишина. Приятно му беше да чувства вибрациите на гърлото й върху гърдите си.

— Да — каза той и я целуна по главата.