Тъмна любов

Проверката на другите обекти не беше довела до нищо. Единственото, което научиха в спортната зала „Голдс“, беше за възобновяемото членство на разни маниаци на тема бодибилдинг. Залата затваряше в полунощ и отваряше в пет сутринта и беше спокойна през последните няколко нощи. Същото важеше и за залата за пейнтбол, която опустяваше след края на работното си време. Най-обещаващи бяха двете академии. Вишъс и близнаците наблюдаваха тази, която се намираше в другия край на града.

Макар че лесърите можеха да излизат през деня, те ловуваха нощем, защото това беше времето, когато наоколо се разхождат жертвите им. С настъпването на утрото те често се събираха в базите за вербуване и обучение на обществото, но невинаги. Освен това, тъй като лесърите често сменяха базите си, един обект можеше да действа в течение на месец, сезон или година, след което биваше изоставян.

Тъй като Дариъс беше мъртъв само от няколко дни, Рот се надяваше, че обществото все още не е сменило базата си.

Опипа часовника си.

— По дяволите, почти три часът е.

Рейдж се размърда зад дървото, зад което се беше прикрил.

— Предполагам, че Тор няма да се появи тази нощ.

Рот повдигна рамене. Адски много се надяваше с това темата да приключи. Но не се получи така.

— Това не е типично за него — Рейдж направи пауза. — Но не ми изглеждаш изненадан.

— Не, не съм.

— Защо?

Рот изпука с пръсти.

— Сдърпах се с него. А не трябваше.

— Няма да те питам защо.

— Много умно от твоя страна — след това, без сам да знае защо, Рот добави: — Трябва да му се извиня.

— Ти ме изненадваш.

— Толкова ли съм ужасен?

— Не — каза Рейдж без обичайното си перчене. — Просто не грешиш често.

Откровеността на Холивуд беше неочаквана.

— И все пак съм сигурен, че обидих Тор.

Рейдж го потупа по гърба.

— Нека ти кажа като човек, който често обижда другите, че има малко непоправими постъпки.

— Замесих и Уелси в цялата работа.

— Лошо.

— И чувствата му към нея.

— Добре си се накиснал.

— Да, прав си.

— Защо?

— Ами защото…

Защото се чувстваше като идиот, опитвайки се да постигне поне малко от всичко онова, което Тормент беше успял да направи за два века. Въпреки че по призвание беше воин, Тор беше запазил връзката си с една достойна жена — хубав, здрав съюз, скрепен с любовта им. Тор беше единственият от братята, успял да постигне това.

Рот се замисли за Бет. Представи си как идва при него и го моли да остане.

Боже мой, колко отчаяно искаше да я намери в леглото си, когато се върне. И не защото искаше да спи с нея, а за да заспи до нея. Да си почине малко, сигурен, че тя е в безопасност и е с него.

Дявол го взел. Имаше ужасното предчувствие, че ще трябва да остане с нея. За известно време.

— Защото? — подкани го Рейдж.

Носът на Рот долови нещо. Слабата сладникава миризма на бебешка пудра, донесена от лекия бриз.

— Приготви се, имаме гости — каза той и разтвори якето си.

— Колко са? — попита Рейдж и се завъртя.

В тишината на нощта дочуха чупенето на клонки и шумоленето на листа. Шумът постепенно се засили.

— Трима. Най-малко.

— Еха!

Лесърите идваха право към тях през една просека в гората. Говореха високо и вървяха, без да се крият, докато един от тях спря. Другите двама също спряха и млъкнаха.

— Добър вечер, момчета — каза Рейдж и излезе на открито. Рот се приближи крадешком. Докато лесърите обграждаха неговия брат и се готвеха за нападение, извадили ножовете си, той заобиколи зад дърветата.

След това излезе, вдигна един от лесърите във въздуха и борбата започна. Преряза гърлото му, но нямаше време да го довърши. Рейдж се беше заел с другите двама, но третият се канеше да го удари по главата с бейзболна бухалка.

Рот нападна лесъра, направил се на бейзболист, събори го на земята и заби кинжала си в гърлото му. Във въздуха се разнесоха хрипливи, сподавени стонове. Рот се огледа, за да види дали няма още лесъри и дали брат му не се нуждае от помощ.

Но Рейдж се справяше отлично.

Въпреки слабото си зрение Рот беше в състояние да оцени колко прекрасен беше воинът, когато се биеше. Удари с ръце и крака. Бързи движения. Животински рефлекси. Сила и издръжливост. Рейдж беше майстор на ръкопашния бой и лесърите падаха на земята отново и отново, като всеки път им беше нужно все по-дълго време, за да се изправят на крака.

Рот се върна при първия лесър и се наведе над тялото му. Прерови джобовете на гърчещия се от болка противник и взе всички лични документи, които можа да намери.

Тъкмо щеше да го промуши в гърдите, когато се разнесе изстрел.

29

— Е, Бъч, ще останеш ли докато свърша? — попита Аби с усмивка, като му наля още един скоч.

— Може би.

Не че му се искаше, но след още няколко чашки може би щеше да промени мнението си. При положение че успее да го вдигне, като е пиян.

Тя погледна към някакъв мъж зад гърба на Бъч, смигна му и му показа деколтето си.

Презастрахова се. Вероятно идеята беше добра.

Мобилният телефон на Бъч завибрира на колана му и той побърза да отговори.

— Да?

— Намерихме още една мъртва проститутка — каза Хосе. — Реших, че ще искаш да знаеш.