Тъмна любов

Излезе на долната площадка и загърна халата си по-плътно. Докато гледаше вратата отсреща, светлината на газените лампи потрепваше, от което стените изглеждаха като живи. Прекоси площадката, преди да е загубила кураж, хвана дръжката и я натисна. От другата страна цареше непрогледен мрак. Беше като черна стена, зад която може би имаше бездънен кладенец или безкрайно пространство. Протегна ръка покрай касата на вратата и заопипва стената с надеждата да попадне на ключа за осветлението, а не на нещо, което ще я захапе. Не намери ключ. Но ръката й беше все още цяла. Направи крачка в празното пространство и бавно запристъпва напред, докато тялото й не се блъсна в нещо голямо. По потракването на бронзовите дръжки и миризмата на препарат за мебели с дъх на лимон се досети, че това вероятно е комод. Продължи да се движи опипом, докато най-сетне откри една лампа.

Лампата светна с прищракване и тя примигна от ярката светлина. Основата й представляваше изящна ориенталска ваза, а махагоновата маса, върху която стоеше, беше с богата украса. Несъмнено стаята беше обзаведена в същия невероятен стил, както и горния етаж.

Когато очите й свикнаха със светлината, Бет се огледа.

— О… Боже… мой.

Навсякъде имаше нейни снимки. Черно-бели, цветни, снимки в едър план. Беше снимана на всякаква възраст — като бебе, вече пораснала, тийнейджърка. В колежа. Имаше и една съвсем скорошна — бяха я снимали на излизане от сградата на „Колдуел Куриър Джърнъл“. Помнеше този ден. Беше завалял първият сняг и тя се смееше, гледайки към небето.

Преди осем месеца.

Мисълта, че се е разминала с баща си само с няколко месеца, я потресе.

Кога е починал? Как е живял?

Ясно беше само едно. Имал е превъзходен вкус. И стил. И очевидно е харесвал красивите неща. Просторната стая на баща й беше великолепна. Наситеното червено на стените подсилваше ефекта от впечатляващата колекция пейзажи на художниците от школата на река Хъдсън, поставени в позлатени рамки. Подът беше застлан с ориенталски килими в синьо, червено и златисто, които грееха като стъклописи. Но най-прекрасното нещо беше леглото — масивно, украсено с ръчна дърворезба и балдахин от тъмночервено кадифе. На нощното шкафче вляво имаше лампа и още една нейна снимка. На шкафчето вдясно бяха поставени часовник, книга и чаша. Значи е спял от тази страна.

Отиде и взе книгата с твърда подвързия. Беше на френски. Под книгата имаше списание „Форбс“.

Върна ги на мястото им и погледна чашата. В нея все още имаше малко вода.

Или някой е спал тук… или баща й беше починал съвсем наскоро.

Огледа се за някакви дрехи или куфар, които биха означавали присъствието на гост. Вниманието й привлече махагоновото бюро в другия край на стаята. Отиде при него и седна на стола, подобен на трон, потъвайки в него. До кожения бележник имаше неголяма купчина документи. Бяха сметки за къщата, електричеството, телефона, кабелната телевизия. Всички на името на Фриц.

Беше толкова… нормално. Точно такива неща имаше и на нейното бюро.

Бет погледна чашата, оставена на нощното шкафче.

Животът му е прекъснал внезапно, помисли си тя.

Чувстваше се като натрапник, но не можа да устои на изкушението и издърпа плиткото чекмедже под плота на бюрото. Писалки „Монблан“, кламери, телбод. Затвори го и отвори едно голямо чекмедже по-долу. Беше пълно с папки. Извади една от тях. Оказаха се финансови документи…

По дяволите. Баща й беше богат. Много богат.

Погледна друга страница. Притежаваше милиони долари.

Върна папките на мястото им и затвори чекмеджето. Това обясняваше къщата. Картините. Колата. Иконома.

До телефона имаше нейна снимка в сребърна рамка. Взе я и се опита да си представи как баща й я гледа. Но къде ли има негова снимка, зачуди се тя. Възможно ли беше изобщо да се снима вампир? Отново обиколи стаята и огледа снимките. Нейна. Нейна. Нейна…

Бет изведнъж се наведе. С трепереща ръка взе една снимка в позлатена рамка. На черно-бялата снимка се виждаше тъмнокоса жена, погледнала стеснително към обектива. Очевидно беше смутена, защото се опитваше да закрие лицето си с ръка.

Очите, помисли си учудена Бет. Виждам всеки ден същите очи в огледалото. Нейната майка.

Тя погали стъклото с показалеца си.

Седна на леглото и приближи снимката колкото може повече до очите си, преди погледът й да се замъгли. Като че ли близостта с образа можеше да преодолее времето и обстоятелствата, които ги разделяха, и да я приближи към очарователната жена на снимката.

Нейната майка.

28

Това вече е друго нещо, помисли си господин Х., като метна на рамо един изпаднал в безсъзнание цивилен вампир. Бързо го пренесе през алеята, отвори задната врата на минивана и хвърли жертвата си вътре като чувал с картофи. Покри старателно товара си с черно, вълнено одеяло.