Тъмна любов

— Но аз те харесвам, наистина. Не се даваш на никого и макар че не одобрявам методите ти, няма да се преструвам, че не ми харесва, че счупи носа на Били Ридъл.

Чертите на лицето на Бъч се смекчиха. Очите му се впиха в нейните и тя си помисли, че сигурно е луда, щом не изпитва нищо към него.

— И ти благодаря, че снощи ми изпрати приятеля си — каза тя, мятайки чантата си на рамо. — Въпреки че трябва да си призная, че в началото адски ме изплаши.

Точно преди да й покаже най-висшия и добър начин, по който може да се използва човешкото тяло.

Бъч смръщи вежди.

— Приятел ли?

— Знаеш за кого говоря. Онзи, който прилича на готически кошмар. От отдела за борба с порока е, нали?

— За какво говориш, по дяволите? Не съм изпращал никой в жилището ти.

В главата й не остана капчица кръв. Нарастващата подозрителност и тревогата, изписана на лицето на Бъч, й подсказаха, че няма смисъл да го кара да напряга паметта си. Запъти се към вратата.

— Сбъркала съм.

Бъч я хвана за ръката.

— Кой, по дяволите, е бил снощи в апартамента ти?

И на нея й се искаше да знае.

— Никой. Както ти казах, сбъркала съм. Довиждане.

Втурна се през фоайето, а сърцето й биеше три пъти по-бързо от обичайното. Излезе нетърпеливо навън и трепна от болка, когато слънцето обля лицето й с ярка светлина.

Едно нещо беше ясно: тази сутрин нямаше да се види с онзи мъж, въпреки че беше светло и „Уолъс Авеню“ № 816 беше в най-хубавата част на града.

Към четири следобед Рот вече щеше да експлодира. Не беше успял да се върне при Бет предишната нощ. И тя не се бе появила тази сутрин.

Фактът, че не дойде, означаваше едно от двете: нещо й се е случило или го беше отсвирила.

Провери брайловия часовник с пръстите си. До залез-слънце имаше още много време. Дявол да ги вземе тези летни дни. Много са дълги. Прекалено дълги.

Отиде в банята, наплиска лицето си с вода и подпря ръце на мраморния плот. Взря се в лицето си на меката светлина на свещта, поставена до умивалника, но можеше само смътно да различи кичурите черна коса, размазаните линии на веждите си и очертанието на лицето си.

Чувстваше се изтощен. Не беше спал цял ден, а предишната нощ беше катастрофа. С изключение на случилото се с Бет. То беше…

Изруга и се избърса.

Господи, какво му ставаше, по дяволите? Да бъде вътре в тази жена беше най-лошото от всичко, случило се снощи. Заради това неочаквано малко приключение сега не можеше да събере мислите си, тялото му беше в състояние на непрекъсната възбуда и настроението му беше отвратително. Поне последното не беше нещо необичайно за него.

Боже мой, предишната нощ беше пълен провал.

След като се раздели с братята, той и Вишъс прекосиха града, за да проверят автосервиза. Беше затворен. Огледаха наоколо, влязоха вътре с взлом и решиха, че не се използва като оперативен център. Порутената постройка беше прекалено малка, за да може да прикрие евентуално тайно подземие. Освен това кварталът не беше подходящ. Наблизо имаше две денонощни ресторантчета за бързо хранене, в едното, от които често се отбиваха ченгета. Рискът беше твърде голям.

С Вишъс бяха на път към дома на Дариъс, след като за малко се бяха отбили до „Скриймърс“, за да угаси Ви жаждата си с водка „Грей Гус“, когато се натъкнаха на проблем.

Именно тогава от лошо всичко стана далеч по-лошо.

В една уличка имаше тежко ранен цивилен вампир и двама лесъри се канеха да го довършат. Отне им известно време да убият лесърите, защото и двамата бяха много опитни, но докато битката приключи, вампирът беше умрял.

Бяха се гаврили жестоко с младия вампир, тялото му беше покрито с плитки прободни рани. Като се съди по разранените му колена и ситните камъчета, набили се в дланите му, той на няколко пъти се е опитвал да изпълзи. Около устата му имаше прясна човешка кръв и миризмата й се усещаше във въздуха, но нямаха време да проверят в какво състояние е ухапаната от него жена.

Появи се компания. Точно когато лесърите си получиха заслуженото, се разнесе воят на полицейски сирени. Акустичната какофония означаваше, че след като е чул шума от борбата или е видял проблясването на светлини, някой е позвънил на 911. Едва успяха да се измъкнат с трупа с кадилака „Ескалейд“ на Вишъс.

В къщата на Дариъс Вишъс претърси трупа. В портфейла на мъжа имаше листче хартия, изписано със знаците на стария език. Име, адрес, възраст. Бяха минали шест месеца след преобразяването му. Беше съвсем млад.

Час преди зазоряване откараха тялото в покрайнините на града, в една хубава къща, построена дълбоко в гората. Вратата им отвори възрастна двойка цивилни вампири и ужасът им при вида на двамата воини, застанали на прага им, замириса на Рот като горящ боклук. Когато потвърдиха, че имат син, Вишъс се върна при колата и извади трупа. Бащата се втурна към сина си и го взе от ръцете на Вишъс. Майката щеше да се свлече на земята, ако Рот не я беше подхванал.

Фактът, че за смъртта на сина им беше отмъстено, поуспокои бащата. Но това не беше достатъчно. Не и за Рот.

Той нямаше да спре, докато не види мъртви всички лесъри.