Тъмна любов

Господин Х. се напрегна, но в нападението на вампира имаше повече агресия, отколкото умение. В движенията на тялото му липсваше координация, което подсказваше, че все още се учи как да контролира крайниците си след преобразяването.

Последваха още две стрелички, но не успяха да спрат устрема му. Очевидно дозата демоседан — транквилант за коне — не беше достатъчна, за да има ефект. Принуден да се бие с мъжа, господин Х. набързо го зашемети с един удар по главата. Мъжът изрева от болка и се строполи на мръсния асфалт.

Суматохата привлече внимание. За щастие бяха само двама лесъри, а не любопитни хора или, което би било още по-лошо, полицаи. Лесърите спряха в края на уличката и след кратка консултация помежду си продължиха напред, за да видят какво става.

Господин Х. изруга. Не беше готов да се разкрие или да допусне да видят какво прави в момента. Трябваше да отстрани слабостите в стратегията за събиране на информация, преди да я приложи и да разпредели ролите между лесърите. В крайна сметка един лидер не трябва никога да възлага задачи, които сам не е изпълнявал, при това добре. Освен това ставаше въпрос и за собствените му интереси. Нямаше начин да разбере дали някой от лесърите няма да се опита да го прескочи и да се свърже с Омега, като представи идеята му за своя или каже, че е обречена на неуспех. Бог му е свидетел, че Омега винаги беше отворен за нови инициативи и предложения. Но когато ставаше въпрос за лоялност, малко риталин5 щеше да му е от полза.

Важното беше обаче, че начинът, по който Омега връчваше известието си за уволнение, беше бърз и ужасен. В което се бе убедил предишният шеф на господин Х. преди три дена.

Господин Х. извади стреличките от тялото. Предпочиташе да убие вампира, но не разполагаше с достатъчно време. Остави мъжа да стене на земята и хукна по уличката, придържайки се към сянката на стените. Включи светлините на минивана чак когато се вля в потока на движението.

11

Будилникът на Бет иззвъня и тя го натисна, за да спре. Звънът му беше ненужен. Беше будна поне от час и главата й бръмчеше като косачка за трева. С настъпването на зората тайнствеността на страстната нощ се беше разсеяла и тя трябваше да се изправи пред това, което беше направила.

Осъзнаването, че беше правила секс без предпазни средства с напълно непознат беше достатъчно, за да се събуди и без будилник. Какво си е мислила? Никога преди не беше постъпвала така. Винаги взимаше предпазни мерки. Слава Богу, взимаше хапчета за регулиране на нередовния си месечен цикъл, но при мисълта за другите последствия стомахът й се сви.

Когато отново го види, ще го попита дали е здрав, молейки се отговорът да бъде такъв, какъвто й се искаше да чуе. И да бъде честен.

Може би, ако имаше повече опит с мъжете, щеше да е подготвена. Но кога за последен път беше спала с мъж? Отдавна. Толкова отдавна, че годността на презервативите в кутийката беше изтекла.

Застоят в сексуалния й живот се дължеше по-скоро на липсата й на интерес, отколкото на някакви морални съображения. Мъжете просто не бяха в списъка на най-важните й приоритети. Подреждаха се някъде между почистването на зъбите и техническия преглед на колата. А и тя нямаше вече кола.

Често се бе чудила дали всичко й е наред, особено когато видеше двойки да се разхождат ръка за ръка по улиците. Повечето от връстничките й непрекъснато ходеха по срещи, опитвайки се да си намерят мъж, когото да отведат пред олтара. Не и тя. Просто не изгаряше от желание да бъде с мъж и дори си мислеше дали не е лесбийка. Само че жените не я привличаха. Така че миналата нощ беше истинско откровение за нея.

Протегна се и усети приятно напрежение в бедрата си. Затвори очи и го почувства вътре в себе си, как я пронизваше и се отдръпваше до онзи момент, когато накрая тялото му потрепери и с мощен тласък се сля с нейното, притискайки я с ръце силно към себе си.

Тялото й неволно се изви, фантазията й беше толкова реална, че усети пулсиране между краката си. Прехапа устни при спомена за преживените оргазми. Изправи се със стон и се запъти към банята. Видя ризата, която бе смъкнал и захвърлил в кошчето, взе я и зарови нос в нея. Черната тъкан беше пропита с миризмата му. Пулсирането се засили.

Откъде се познаваха те двамата с Бъч? И той ли бе от полицията? Не го беше виждала преди, но там имаше доста хора, които не познаваше. Отделът за борба с порока, помисли си тя. Трябва да е ченге от отдела за борба с порока. Или може би ръководеше екип от специалните части. Защото той определено беше от онзи тип мъже, които си търсят белята, а когато я намерят, не й се дават.

С чувството, че е шестнадесетгодишна, тя пъхна ризата под възглавницата си. И тогава видя сутиена, който беше свалил и пуснал на пода. Боже мой, предницата му беше разрязана от нещо остро.

Странно.