Тъмна любов

Собствената му нужда да се храни го тласкаше напред.

Обикновено се налагаше да пие кръв през шест месеца — относително дълъг период, защото родословието му беше силно. След смъртта на неговата красива Еванджелин той чака колкото може по-дълго, докато накрая легна на легло поради предизвиканите от глада болки. Когато накрая потърси помощ, фактът, че желанието му за живот е толкова силно, че е готов да пие от друга жена, му беше противен. Позволи си да помисли за храна единствено, защото беше убеден, че ще бъде различно, а не като с Еванджелин. Беше изключено да изневери на паметта й като изпита удоволствие от кръвта на друга.

Беше помогнал на толкова много, че не беше трудно да намери жена, която да му предложи услугите си. Избра една неомъжена приятелка и се надяваше, че ще успее да скрие от нея мъката и унижението си. Всичко се превърна в кошмар. Беше се въздържал толкова време, че щом подуши кръвта, хищникът в него се надигна. Нападна приятелката си и пи с такова настървение, че после се наложи да зашие раната на китката й. Почти отхапа ръката й. Действията му бяха в пълно противоречие с представата му за себе си. Винаги е бил джентълмен, учен, лечител. Мъж, който стои над низките инстинкти на расата си. Но от друга страна, винаги е бил добре нахранен.

Ужасната истина беше, че вкусът на тази кръв му достави наслада. Топлият поток, който с лекота се изливаше в гърлото му, го изпълни с буйна жизнена сила. Почувства удоволствие. И искаше още. Повдигна му се от срам. И се закле никога вече да не пие от друг вампир.

Спази обещанието си, но отслабна толкова много, че опитите му да фокусира ума си наподобяваха бродене из гъста мъгла. Усещаше глада като постоянна болка в корема си. Организмът му, жадуващ за хранителни вещества, които нормалното ядене не можеше да му осигури, се самоизяждаше, за да поддържа живота му. Беше станал само кожа и кости, лицето му беше изпито и сиво, а дрехите му висяха като торба. Но състоянието, в което се намираше, му показа пътя. Решението беше очевидно. Трябва да нахраниш това, което се нуждае от храна.

Приложи обработка във вакуум, като използва достатъчно количество човешка кръв, в резултат на което получи живи клетки. Наблюдаваше под микроскопа как вампирските клетки — по-големи и с по-неправилна форма от човешките — бавно поглъщаха това, което им беше дал. Количеството на човешките клетки в пробата намаляваше и когато изчезнеха до една, той беше готов да се обзаложи, че жизнеността на вампирския компонент няма да бъде нула. Оставаше му да проведе единствено клинично изпитание. Ще извлече половин литър от някоя жена вампир, ще я смеси в подходяща пропорция с човешка кръв и след това ще я прелее на себе си.

Ако всичко мине добре, ще започне програма за донорство и консервиране на кръв. Ще спасява пациенти. А онези, които искат да избягнат интимността, която се предполага при пиенето на кръв, ще могат да живеят спокойно.

Хавърс вдигна очи от микроскопа, внезапно осъзнал, че наблюдава клетките от двадесет минути. Салатата за обяд, която си беше поръчал, сигурно вече го чакаше горе.

Свали бялата си престилка и мина през клиниката, като се спираше да поговори с някои от сестрите и с двама пациенти. Заведението заемаше около 1800 квадратни метра и беше скрито дълбоко в земята под къщата му. Имаше три операционни зали, множество болнични стаи и кабинети за прегледи, лаборатория, личен кабинет, чакалня с отделен изход към улицата. През клиниката минаваха по хиляда пациенти годишно, отделно правеше домашни посещения при раждане и други спешни случаи, когато се налагаше.

Макар че с намаляване на населението практиката му също се беше свила.

В сравнение с хората вампирите имаха огромни преимущества по отношение на здравето си. Телата им се възстановяваха бързо. Не страдаха от болести като рак, диабет или СПИН. Но Господ да е на помощ, ако ти се случи инцидент посред бял ден. Никой не може да се добере до теб. Понякога вампирите умираха и по време на преобразяването си. Плодовитостта беше друг много сериозен проблем. Дори и зачеването да беше успешно, жените вампири често не оцеляваха при раждане поради загуба на кръв. Мъртвородените бяха често явление, детската смъртност беше страшно висока.

За болните, ранените и умиращите човешките лекари не бяха добър избор, макар че анатомията на хората и вампирите беше сходна. Ако човешки лекар поръчаше пълна кръвна картина на някой вампир, щеше да открие всевъзможни аномалии и да си въобрази, че разполага с нещо, което си струва да се публикува в „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин“. Най-добре беше да се избягва подобен род внимание.

Понякога обаче някои вампири попадаха в човешка болница, проблем, който възникна след откриването на телефонната линия 911 и линейките за бърза помощ. Ако някой вампир получеше нараняване, достатъчно сериозно, за да загуби съзнание извън своя дом, имаше опасност да бъде прибран и отведен в спешното отделение за хора. Да се измъкне оттам в разрез с инструкциите на лекарите, беше много трудно.