Тъмна любов

Рот не беше в състояние да се контролира повече. Оголи кучешките си зъби, от устата му излезе свистящ звук и той прехапа закопчалката на сутиена й, която се намираше отпред. Чашките се смъкнаха настрани и той впи устни в зърното на едната й гърда, засмуквайки го. Докато смучеше, премести тялото си и легна върху нея, като се намести между краката й. Тя пое тежестта му с гърлена въздишка. Ръцете й се промушиха между телата им, когато посегна към ризата му, но той нямаше търпение да я остави да го съблече. Надигна се и я смъкна, при което копчетата се изпокъсаха и се разпиляха по пода. Когато отново я покри с тялото си, гърдите й се притиснаха към гръдния му кош и тялото й се надигна към неговото.

Рот искаше отново да целуне устните й, но вече беше минал фазата на нежност и деликатност, затова прокара език по гърдите й и продължи към корема й. Стигна до ластика на шортите й и ги плъзна надолу по дългите й, гладки крака. До него достигна нова вълна от уханието й и усети нещо като взрив в главата си. Беше на ръба на оргазма, всеки момент щеше да се изпразни, тялото му трепереше от нуждата да я има. Постави ръка между бедрата й. Беше толкова влажна и гореща, че от гърлото му се надигна хриплив стон.

Доведен до полуда, трябваше да я вкуси, преди да влезе в нея.

Махна очилата си, остави ги до цигарата и започна да целува бедрата й. Ръцете й се вкопчиха в косата му, водейки го натам, накъдето беше тръгнал.

Целуна най-меката й кожа, а тя се разтърсваше от вълните на оргазма, докато той вече не беше в състояние да сдържа желанието си. Отдръпна се, смъкна панталоните си и я покри още веднъж с тялото си. Тя обхвана с крака бедрата му и той простена, когато горещината опари ерекцията му. Използва колкото сила му беше останала, за да се дръпне и да я погледне в лицето.

— Не спирай — каза задъхано тя. — Искам да те почувствам в себе си.

Рот зарови глава в уханната вдлъбнатина на шията й. Бавно изтегли ханша си назад. После потъна в тялото й с един мощен тласък. Той изрева, изпаднал в екстаз. Рай. Сега знаеше какво е раят.

9

В спалнята си господин Х. се преоблече в широки черни панталони и черна найлонова тениска. Беше доволен от начина, по който протече срещата с членовете на обществото този следобед. Присъстваха всички лесъри. Повечето от тях приеха новите порядки в организацията. С някои щеше да си има проблеми. Имаше и такива, които се опитаха да му се подмазват. С което обаче не постигнаха нищо.

В края на срещата избра още двадесет и осем членове на обществото за територията на Колдуел въз основа на репутацията им и личните си, непосредствени впечатления от тях. Дванадесет души от тази група бяха най-добрите в организацията и той ги раздели по равно на два елитни отряда. Останалите шестнадесет разпредели в четири спомагателни групи.

Никой не беше доволен от това разпределение. Бяха свикнали да работят самостоятелно и повечето, особено членовете на елитните отряди, възроптаха срещу ограничаването на свободата им. При това бурно. Предимството на създаването на отряди беше, че можеше да им повери различни райони от града, да определи квоти и да контролира действията им по-отблизо. Останалите изпрати обратно на постовете им.

Сега, когато беше строил войските си и разпределил задачите, щеше да се съсредоточи върху процедурата по събиране на информация. Имаше идея как може да проработи и щеше да я изпробва на практика тази вечер.

Преди да излезе в нощта, той хвърли на двата си питбула по килограм сурово месо. Обичаше да ги държи гладни, затова ги хранеше през ден. Кучетата, и двете мъжки, бяха с него от около пет години. Връзваше ги с верига от двете страни на къщата си, едното отпред, другото отзад. Разделянето им по този начин беше логично от гледна точка на отбраната, освен това беше и целесъобразно. Веднъж ги беше завързал заедно, но те се сбиха и се вкопчиха в гърлата си.

Взе сака си, заключи къщата и прекоси моравата пред нея. Едноетажната къща, строена в началото на седемдесетте години и облицована отвън с имитация на тухла, изглеждаше кошмарно, но той нарочно запази грозната й фасада. Не искаше да се набива в очите на съседите, пък и пазарната цена в селската околност нямаше скоро да прехвърли сто хиляди.

Освен това къщата не беше от значение. Важна беше земята. Десет акра, което му позволяваше да живее в уединение. Имаше и един стар обор, заобиколен от дървета. Беше го превърнал в работилница, така че преградата от дъб и клен бе от съществено значение. В крайна сметка, някой можеше да чуе виковете.

Намери на ключодържателя ключа, който му трябваше. Тъй като щеше да работи през нощта, щеше да остави в гаража единствения лукс, който си бе позволил — черен „Хамър“. Четиригодишният миниван „Крайслер Таун енд Кънтри“ щеше да му осигури по-добро прикритие. С таратайката стигна до центъра на града за десет минути.